Живяла някога възрастна жена на име Ана. Всички знаели, че е на много години и отдавна е пенсионерка, но никой не можел да отгатне действителната ѝ възраст. Въпреки годините си дамата била много пъргава, бъбрива, усмихната и добре изглеждаща.
Хората често се удивявали на лекотата, с която правела всичко и не спирали да се питат каква е тайната на нейното нестихващо щастие. Веднъж, когато пиели чай с нея, две нейни съседки я попитали.
- Ана, каква е тайната на твоето щастие? Ти вече имаш правнуци, а си все така жизнена и пълна с енергия като млада девойка. Случили са се толкова обрати в живота ти, а не преставаш да се усмихваш. Как успяваш винаги да си толкова сияеща и позитивна?
Анна веднага разкрила тайната си:
- Имам едно много просто правило - да слагам в сърцето си всички добрини, които хората са сторили за мен. А във водата да хвърлям лошите думи и действия на тези, които са искали да ме оскърбят. Природата е създала човек с уменията да помни и да забравя. Ако използваме тези две способности правилно, ще живеем с щастливите спомени, а лошото няма да ги вгорчава, натъжава и озлобява.
Притчата Тайната на щастливата старица ни напомня, че има два типа хора: тези, които помнят винаги лошото и такива, които избират да помнят доброто.
И докато първите често биват състарени и смачкани от лошотията, то изпълнените с доброта и благодарност хора сияят и са пълни с енергия, независимо от това на каква възраст са. Ние сами избираме от кои хора да сме и какво да помним в нашия живот.
Коментари