Най-скандалният за съвременния човек обред на древните южноамерикански общества са човешките жертвоприношения. Информацията за жертвите обаче е дефицит. Тук на помощ идва физическата антропология, която да ни разкаже повече за хората, сполетени от тази съдба.
През последните години проучванията относно това кои са хората, принасяни в жертви за боговете, значително се увеличават. За тях се използва костен колаген и множество проби, за да се установи къде са живеели жертвите в десетилетието преди смъртта си, както и начина им на хранене в предхождащия фатален ритуал месец.
Това проучване е с цел изследването на две ключови променливи – жилищните и дневни привички на жертвите.
Проучените индивиди са живели в долината на инките, където настъпват радикални социални промени. Изследователите решили да тестват хипотезата, че жертвите са носени от места извън населеното място.
Това лесно може да се докажа, като се съпостави хранителния режим на предполагаемите чуждестранни жертви в последния месец на живота, както и евентуално наложилата им се промяна в начина на хранене. За да се направи това, учените изследвали 33 групи от човешки останки от жертвоприношения, от чиито ребра били взети проби.
Ритуалът на инките, извършван в сърцето на империята, е практикуван, като жертвите са били главно младежи и жени. Тридесет, от изследваните 33 тела са на жени, а останалите са на младежи, не достигнали 15 годишна възраст.
Повечето от тях са умъртвени с много остър нож, вероятно от мед или бронз. В повечето от случаите е имало няколко комбинации, сложен набор от варианти за прерязване на гърлото.
Резултатите от изследването на хранителните навици са изненадващи. И най-малкото не отговарят на очакванията. Жертвите са местни, от региона, и не личи да са претърпели видима промяна на хранителния си режим през последните месеци от живота си. А това е много различно от други сакрални жертвоприношения, в които най-малкото жертвата се „угоява” преди ритуала.
Тези открития показват наличието на специфичен модел на човешко жертвоприношение в късния период и подчертават регионалните и времеви различия в жертвените практики в централните Анди.
А това подчертава нуждата от специфично, уникално изследване на отделните селища, за да се разбере контекста най-малкото на начина за определяне на жертвите.
