Помогни на другите, пък прецакай себе си
Rosi StoyanovaНовак / Автор
Незнам защо, но все аз съм прецаканата и то заради мен самата, но не знам какво да направя.
Историята е следната... Уча в езикова гимназия, първа година, с нов клас съм и уча английски език. Мога да се похваля, че съм една от тримата, четиримата в класа съм, които наистина се стараят, не само по английски, но и по другите предмети.
Напоследък ми се случва все едно и също нещо. На контролни и тестове всички ме тормозят, подскажи това, подскажи онова - аз нали съм си добра душа и подсказвам наляво и надясно, пиша чужди контролни, и накрая какво - аз изкарвам ниска оценка, а другите-шестици.
Опитвам се да ги пренебрегвам, да мога да си оправя първо с моите неща, но не мога. Миналата седмица трябваше да пишем съчинение по английски и пак ме молиха за помощ. Написах си моето, вложих толкова старание, а на един съученик попреписах някои неща от една книжка. И какво става - аз имам четири, а той-шест! Как да не побеснея? Всичко това сякаш без да искам става. На последното контролно пак по английски същата работа... написах си всички думи и подсказах на няколко упражнения, и накрая другите пак шест, аз - пет. Ако спра да подсказвам и помагам на другите ще се обидят, а ако продължавам - развалям си успеха. Е, какво да правя? Да си мълча ли? Работата стана просто банална, а и не е справедливо.
Историята е следната... Уча в езикова гимназия, първа година, с нов клас съм и уча английски език. Мога да се похваля, че съм една от тримата, четиримата в класа съм, които наистина се стараят, не само по английски, но и по другите предмети.
Напоследък ми се случва все едно и също нещо. На контролни и тестове всички ме тормозят, подскажи това, подскажи онова - аз нали съм си добра душа и подсказвам наляво и надясно, пиша чужди контролни, и накрая какво - аз изкарвам ниска оценка, а другите-шестици.
Опитвам се да ги пренебрегвам, да мога да си оправя първо с моите неща, но не мога. Миналата седмица трябваше да пишем съчинение по английски и пак ме молиха за помощ. Написах си моето, вложих толкова старание, а на един съученик попреписах някои неща от една книжка. И какво става - аз имам четири, а той-шест! Как да не побеснея? Всичко това сякаш без да искам става. На последното контролно пак по английски същата работа... написах си всички думи и подсказах на няколко упражнения, и накрая другите пак шест, аз - пет. Ако спра да подсказвам и помагам на другите ще се обидят, а ако продължавам - развалям си успеха. Е, какво да правя? Да си мълча ли? Работата стана просто банална, а и не е справедливо.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (21)
Изпрати
Виж по - добре не им обръщай внимание. Защото заради тях ти имаш по - ниски оценки. Пиши си контролното и им кажи да не те занимават. Така ще е най - добре за теб.
1
0
Охо, позната история. В класа ми имаме една отличничка. Та нея всички я молиха да им помага и познай, беше същото като теб. Съученичката ми спря да им помага и сега е добре. Та и за мен, и аз съм така. Значи ние имаме често контролни по математика и миналата година на всяко контролно сядах с едно момиче, което нищо не знаеше. Накрая познай какво тя изкарваше 3, а аз 2. И това не беше само веднъж, а цели 5 пъти. Слава богу не съм останала на изпит само защото госпожата беше милостива към мен. Знаеш ли какво от това, което си написал/а ти наистина си мека душа. Препоръчвам ти да идеш до близката аптека и да си вземеш тапи за уши. На всяко контролно ги слагаш, а ако някой те ръчка, не обръщай внимание. Накрая, ако те питат защо не си помогнал/а, ще кажеш да се оправят сами. Оправи първо себе си, твоето бъдеще засяга само теб. Другите не ги интересува, че ти имаш 2 или 3 и т.н. Мисли за себе си.
0
0
Един ден, когато те се сблъскат с живота ти, къде ще бъдеш ? Когато отиде някой на интервю за работа, не гледат колко му е оценката, а какво може.
Какво правим тогава ?
Какво правим тогава ?
0
0
Нинка, случайно да плащаш данък общественно мнение ? Какво те интересува, какво ще кажат или направят, ако не им подскажеш ? Ти самата си се поставила в такова положение, макар да виждаш, че ти страдаш заради мързела на другите. Моят съвет е, да се научиш да казваш не, защото никой няма да ти даде медал за помощта, а напротив ще те използват повече.
1
0
Ей, аз съм в същата ситуация, само че съм с икономика и там е доста трудно. Първата година като отличничка, отвсякъде хвърчат листчета и всеки път преди контролно: Ще подсказваш нали ? - и то ти стане гадно за хората, ама реших да ги светна за правилата. Казах им, че по важно ми е моето контролно и ако искат помощ ще чакат. Сега аз си правя контролните, а те чакат да свърша моето и се мъчат през това време. А ако не остане време, не смеят да се сърдят, защото иначе няма кой да им подсказва. Не се притеснявай, че ще ти се разсърдят, като няма от къде да препишат, не могат да ти се сърдят.
0
0
Кажи им, че имаш да допишеш една задача и после ще им помогнеш. От това по-ясно на къде.
0
0
И при мен е същата работа. Опитай да не подсказваш поне веднъж и резултатът е готов. При мен действа и наистина да получавам високи оценки.
0
0
Според мен, просто те е страх, че ако не им подскажеш няма да те харесват. Един вид, мислиш си, че за това са ти приятели и наистина най -вероятно е така. Трябва да се научиш да уважаваш себе си и труда си и тогава и хората около тебе ще те уважават, заради това което си, а не защото им подсказваш. Помагай, но с мярка и само на тези, които оценяват помощта ти. Ако не знаеш - живеем в свят, в които ако не си малко егоист нямаш шанс.
Надявам се да съм помогнала, защото аз самата стигнах до този извод след много случки като твоите.
Надявам се да съм помогнала, защото аз самата стигнах до този извод след много случки като твоите.
0
0
