Помогни на другите, пък прецакай себе си
Rosi StoyanovaАдминистратор / Автор
Незнам защо, но все аз съм прецаканата и то заради мен самата, но не знам какво да направя.
Историята е следната... Уча в езикова гимназия, първа година, с нов клас съм и уча английски език. Мога да се похваля, че съм една от тримата, четиримата в класа съм, които наистина се стараят, не само по английски, но и по другите предмети.
Напоследък ми се случва все едно и също нещо. На контролни и тестове всички ме тормозят, подскажи това, подскажи онова - аз нали съм си добра душа и подсказвам наляво и надясно, пиша чужди контролни, и накрая какво - аз изкарвам ниска оценка, а другите-шестици.
Опитвам се да ги пренебрегвам, да мога да си оправя първо с моите неща, но не мога. Миналата седмица трябваше да пишем съчинение по английски и пак ме молиха за помощ. Написах си моето, вложих толкова старание, а на един съученик попреписах някои неща от една книжка. И какво става - аз имам четири, а той-шест! Как да не побеснея? Всичко това сякаш без да искам става. На последното контролно пак по английски същата работа... написах си всички думи и подсказах на няколко упражнения, и накрая другите пак шест, аз - пет. Ако спра да подсказвам и помагам на другите ще се обидят, а ако продължавам - развалям си успеха. Е, какво да правя? Да си мълча ли? Работата стана просто банална, а и не е справедливо.
Историята е следната... Уча в езикова гимназия, първа година, с нов клас съм и уча английски език. Мога да се похваля, че съм една от тримата, четиримата в класа съм, които наистина се стараят, не само по английски, но и по другите предмети.
Напоследък ми се случва все едно и също нещо. На контролни и тестове всички ме тормозят, подскажи това, подскажи онова - аз нали съм си добра душа и подсказвам наляво и надясно, пиша чужди контролни, и накрая какво - аз изкарвам ниска оценка, а другите-шестици.
Опитвам се да ги пренебрегвам, да мога да си оправя първо с моите неща, но не мога. Миналата седмица трябваше да пишем съчинение по английски и пак ме молиха за помощ. Написах си моето, вложих толкова старание, а на един съученик попреписах някои неща от една книжка. И какво става - аз имам четири, а той-шест! Как да не побеснея? Всичко това сякаш без да искам става. На последното контролно пак по английски същата работа... написах си всички думи и подсказах на няколко упражнения, и накрая другите пак шест, аз - пет. Ако спра да подсказвам и помагам на другите ще се обидят, а ако продължавам - развалям си успеха. Е, какво да правя? Да си мълча ли? Работата стана просто банална, а и не е справедливо.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (21)
Изпрати
Мила така е като искаш да бъдеш една от първите е така навсякъде е така който е над всички му се качват на главата ако не им помогнеш ще те обиждат я нещо друго
1
0
Спри изобщо да им "помагаш". Първото, което е, това не е помощ - нямаш си ни най-малко идея колко много неща разваляш с "помощта си". Първо, тези хора, свикнали на това, че ще получат наготово, не полагат никакви усилия, докато ти се потиш у вас да учиш или поне да си попрегледаш нещата. Ти не им даваш никаква възможност дори да се мобилизират,те първо трябва да се сблъскат с това да не могат, за да положат усилие. Второто, което е - един ден ще завършите и ще бъде налице тази несправедливост, че ти ще имаш по-ниска диплома от някои хора, които си нямат представа за какво става въпрос. Ще се появят някакви хора, които да оплюват качеството на българското образование - понеже ще видят този човек, на когото си подксазала и който нищо не знае, ще го сочат с пръст като човек с високи оценки, който нищо не може. Другото, което е - изобщо не трябва да те интересува дали се сърдят - ще ти го кажа най-чистосърдечно, те те използват - и ако ти се сърдят за това, че не им подксазваш - това показва колко държат на теб като човек - никак, фалшиви приятели са ти. А щом са такива, по-добре да не поддържаш особено активна връзка с тях. На последно място - според мен помощ е, когато някой човек те помоли да му обясниш нещо, което не му е станало ясно, след като е положил усилия да го разбере. Но да пишеш нечие чуждо контролно - това си е чиста проба самопрецакване по всеки параграф. Не си го превръщай в навик - да не се окаже един ден, че вършиш работата на колегите си (като започнеш да работиш), те си клатяткраката и получават повече пари от теб. Трябва да казваш не.
3
0
Първо си направи своето и после им помагай,но не така че те да са по облагодетелствани.Тоест не прави излишни усилия заради тях.
1
0
вярно е да са учили а не да стоят на твоя гръб
1
0
ми не им подсказвай да са учили
1
0
кажи им че ти не си нито интернет нито гугъл че да им подсказваш ако искат висока оценка да седнат и да поучат малко нищо няма да им стане
пробвай
аз правя така защото и при мен се случва да искат да им подсказвам и сега те вече знаят че дори и да искат няма да им помогна аз така действам и с приятелите ми и те също действат като мен :)
пробвай
аз правя така защото и при мен се случва да искат да им подсказвам и сега те вече знаят че дори и да искат няма да им помогна аз така действам и с приятелите ми и те също действат като мен :)
1
0
Честно да ти кажа, ако бях на твое място, щях да откача. Щях да взема някакъв нож и да го забия в нечие сърце.
1
0
Гледай себе си и своето израстване. Бори се за себе си и не им обръщай внимание. Сядай на първия чин срещу учителя и ги остави да се оправят. След няколко опита, те сами ще те оставят. А тези, които държат на теб, няма да ти се сърдят.
1
0
