Почнахме да бягаме и се скрихме в друга стая. И там влезе. . . тогава вече помня че ме ухапа по ръката. Първоначално не потече кръв. После почна да тече но не много. И това е което помня, чао ?...
Ние сме свикнали и не тръгваме да бягаме, ами се опитваме да поговорим цивилизовано с тях. Но е имало и случаи в които те са ни нападали. Но този път не беше бездомник. Обикновено те викат и се опитват да те изплашат....
Накрая просто се решили и във викове и бягане с всички сили изтичват към дома им и се заключват, обещавайки си да не повтарят това никога повече, били ужасени и уплашени....
В продължение на 8-10 минути бягане, в което време той непрестанно бе по петите ми, успях да стигна до главния път, пресякох набързо и се обърнах да видя какво се случва....
Видях го, дръпнах го и започнахме да бягаме към голямата дървена врата. Излязохме и мъжът ми ме събуди казвайки, че съм говорела и викала насън. Това е ужасният сън, който сънувах. Брагодоря ви за вниманието....
Накрая стигнахме до лагера си, но нямаше нищо с което може да се защитим затова тръгнахме да бягаме по напред. Решихме да я разсеем, като се разделим в различни посоки....
Там видъахме много военни, който разпитваха друга моя приятелка за мен и момичето, което бягаше с мен (не я познавам). Без да я видят военните тя ми показа врата през която да изляза....
Отидох в чужбина с нагласата да ми намерят работа, НО НЕ, попаднах на много лоша, луда личност, така че НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ на никого и не тръгвайте сами по чужбини и никъде, за да не се наложи като мен на 1вия ден да бягате...
Тръгнахме да бягаме и стигнахме до някаква сграда, беше разбита нямаше нищо в нея. Обградиха ни, а ние стреляхме по тях.
Тъкмо, когато ни свършиха патроните те се оттеглиха. Тогава се озовахме в моя град....