Безнадежден случай

Ей приятелчета,
тука виждам май повече сте активни отколкото други форуми, та викам тука да постна още едно нещо.

Така,
в момента съм много ядосана, отегчена, обнадеждена и т. н.
Вече ми писнааа!

Защо така се получават нещата тук? Вместо да се наемат млади хора на работа, това е недостатък и минус и те отрязват!
Търся си работа от близо 2 месеца и все несполучливо.
Само като ме видят, и възрастта и си имат едно наум да не ме вземат, да не говорим че и физиката ми е такава, ръста телосложението и не ми личат годините, но какво да направя? Това толкова ли е важно това.

Аз съм толкова приветлива, учтива, любознателна, ентусиазирана, креативна личност, а те от пръв поглед лоши впечатления,
ок какво искат от мен, да вдигам тежести ли?
Завърших средното си образование с много добър успех.
Отидох в чужбина с нагласата да ми намерят работа, НО НЕ, попаднах на много лоша, луда личност, така че НЕ СЕ ДОВЕРЯВАЙТЕ на никого и не тръгвайте сами по чужбини и никъде, за да не се наложи като мен на 1вия ден да бягате през прозореца и то ако имате късмет да е на 1вия етаж като мен!

Наскоро почнах работа в супермаркет, но не знаех че съм повече за да нося и товаря стока с моето крехко телосложение. . . не че не мога, но защо, като за тази работа трябват мъже! Или яки жени. . А за витрината и касата си има по-стари кучета както се казва, и даже ми казаха да не бързам за касата. . . защо ли?
Иначе на витрината се научих още на първия ден и за 2 дни успях да обслужа някой друг клиент, и също да претегля някои неща (с онези кантари, които ти изкарват бар код - там трябва да въвеждаш кода на продуктите).

Била съм член на комисията на изборите (е, малко с връзки тук в малко населено място, както и със супермаркета). То вече почти всичко трябва да е с връзки май. Понеже в малките места всеки се знае какъв е, плюсове, минуси, за какво става, за какво не, става ли изобщо, не да отиде в др град и там грешни впечатления (тя малка, несериозна, безотговорна, глупава).

Също най-първо кандидатствах да бъда административен служител в пощата и разбирам защо не ме приеха, възрастта, външността. . но иначе на 2 място се класирах

Извинявайте, ама да се състарявам ли сега заради работата? ? ? Ще пробвам с високи токчета, тежък грим, рокля. . аууу като за бал :crazy: белким ме харесат хаха!

Затова хората бягат! Тука вратите са затворени за младите неопитни току що завършили, които искат да започнат от някъде, от нищото, а работодателите ги отрязват. . ! Нека да си наемат големите, връзкарите, без интелигентност примерно, а само добра външност. Или само аз имам лоши такива впечатления, просто много се отчаях и изнервих и пиша каквото ми падне.
Дразня се и като звъня по обяви за работа някои да ми говорят сопнато. .

Аз съм с по-различно мислене от моите връстници, които примерно вятър ги вее на бял кон и мислят само за забавление, купони. Аз малко за по-сериозни не
а мисля.

Някои работодатели отбелязват, че повечето младежи до късно нощем лудуват и после няма да могат да станат за работа. Аз не ги правя тия работи.

Други са вече задомени, имат ангажименти, деца, семейство, това пак било малък минус. Е, аз отново съм свободна.
Автобиографии им нося, диплома, мотивационно писмо ако искат(някои даже не знаят какво са), и въпреки това пак не става. Това нали показва отговорност. Но според мен не може от един лист хартия и разни неща повечето по образец от интернет извадени да се добие представа.

Даже някои работодатели ме викаха само да си оставя автобиографията, е става ли така? Та аз сама се натиснах да направим интервю, за какво съм пътувала, за един лист хартия ли? Дето нищо не може да се разбере!

Както казах учтива съм, направих един КОМПЛИМЕНТ за магазина на човека. И той почна да ми разправя едни, че не харесвал кражбите. Значи ме помисли че ще го крада! АЗ? ! Какво се повдига, нямам желание да крада никого и нищо. Не съм го правила и не бих, имам голяма съвест и достойнство, не съм западнала толкова, ако трябва ще се лишавам, за да си позволя да си взема нещо, но с мои пари, а и магазина бе мъжки хаха! Та, не правете комплименти, а моя даже беше фалшив, не беше кой знае какво, но понеже оценявам трудаа на хората, и изобщо малките неща в живота, и не мога да си позволя да обиждам нечие нещо, каквото и да е то, защото знам, че аз и толкова нямам.

Относно тези обяви, попаднах на една тема, че там повечето си слагат техни хора. Та, не се учудвайте ако само ви искат автобиография и чао, без интерес за интервю.
Също, нормално, питат "Какво си работила, работили ли сте". Като кажеш не, режат.

Е, нали винаги има първи път! Те да не са се родили работещи! Нали от някъде се почва, не може ли да се даде шанс да се обучаваме младите, които имат желание за работа. Ако примерно си работил нещо друго, както един ми се сопна и с дразнещ за мен тон - "Това е напълно различно, от това. . ", Е ни едното, ни другото.

В друг случай ще кажат, че съм/сме капризни, мързеливи, извинявайте ама не може млад човек с добро образование, макар средно, да работи на 3 смени тежка обща работа, товарене на стока, не на 8ч а на 9-10, и за 400лв.
Или изобщо в Бг дето само го има, горките хорица да работят за 40лв. Нали сме в ЕС? ? Там и общите работници вземат много повече от тук от по-важни професии даже. А 40лв за ден-два ги изкарват някои хора.

Жалка работа.
Безработица, разделяне на млади и неопитни, зрели и опитни, с образование, без. . роднина, не роднина. . и т. н.
Има хора с висше, които са учили толкова години с цел и надежда за по-висша работа, а работят работи за средно образование. А има хора със средно като мен, които работят в администрацията, а други със средно, които вършат друго.
Няма срамна работа, заплатите просто са смешни и това че повечето хора се оплакват, че не могат да работят по професионалното си завършване.

Та, много дрънках.
Сега да попитам вас вие от къде сте почнали, в какво положение сте сега, да ми дадете съвет и аз от къде да почна, какво е подходящо за мен.

Искам нормално работно време на 8ч, само дневна, да няма тежка физическа мъжка работа. Да има ама 1 път дневно, или 2, 3 седмично, но не всеки ден по 2-3. Все пак ще се "обвързвам" с работа и трябва да ми е приятно, не тягостно.

Някакви курсове искам да започна за добиване на сертификат, да го показвам, белким ме вземат, ама не. . не се доверявам вече, няма надежда.
Вратите ми са затворени тук, сега, на този етап, с такива хора. . . . .