Имаше нещо в изоставената къща

Здравейте. Искам да споделя моята история. По-принцип не вярвам в духове или някакви такива работи, но не мога да си обяня това. Аз и моят приятел обичаме да ходим в изоставени сгради. Звучи като странно хоби. Не ходим там за да се правим на много безстрашни. Всъщност ни е страх много. Всеки път си носим ножове и сме подготвени. С времето се свиква и не е чак толкова страшно, а всъщност е много забавно. Обичаме да ходим там и да разглеждаме.

Не вандалстваме или някакви други тъпи работи. Но онзи ден отидохме в една къща. Тя беше на два етажа. Беше сравнително голяма и беше доста запазена от вътре. От вънка беше пълно с храсти. Личеше си, че никой не влизал от вътре от доста време. Пробвахме да влезнем през вратата, но не успяхме. За това решихме да пробваме през прозореца, който беше закован.

С малко сила успяхме да да го откъртим. Влезнахме вътре и както казах, беше доста запазено. На първият етаж имаше счупен телевизор, кухня, дивани. . . На втория етаж бяха спалните. Леглата бяха останали там само матраците ги нямаше. Имаше от онези старите шкафове, секция пълна с книги от които доста бяха изпопадали на земята. намерихме календар от 1999г. Но по зловещото беше когато влезнахме в стаята в края на коридорът. Беше стая на малко дете. Дори имаше останали играчки и рисунки.

Стана ми странно като си помислих, че навремето са живели хора на същото място. Дори намерихме снимки на семейството и къщата преди. Както винаги оставихме най-интересното за най-накрая, а именно мазето. Слезнъхме долу и очаквахме да има доста готини неща. За съжаление бяхме разочаровани. Нямаше нищо освен няколко буркана, стол и някаква кукла. Прозорците бяха много малки и почти не влизаше светлина. Използвахме телефоните си за да си светим. Беше някак си студено и зловещо. Изведнъж се чу някакъв шум. Сякаш нещо падна. Извадихме си ножовете и се качихме на първия етаж.

Понеже на тези места доста, често има бездомници. Ние сме свикнали и не тръгваме да бягаме, ами се опитваме да поговорим цивилизовано с тях. Но е имало и случаи в които те са ни нападали. Но този път не беше бездомник. Обикновено те викат и се опитват да те изплашат. Но не чувахме никой. Приятелят ми каза, че е по-добре да се махаме, но аз понеже съм тъп му казах, че трябва да разберем какво е. Той не беше много съгласен, но нямаше как да ме изостави и се качи на втория етаж с мен. Видяхме, че секцията в книги беше паднала. Беше прекалено тежка за да падне от вятърът, а и беше лято и нямаше вятър. Седяхме около минута докато се чудехме как може да е паднала.

Изведнъж чухме отново силен шум но като чели беше дошъл от последната стая(детската). След като го чухме се затичахме към изхода. Излезнахме от прозореца от който бяхме влезнали. Седяхме и гледахме къщата. Не можехме да си обясним какво се беше случило. Понеже видяхме някакъв дядо да идва и си прибрахме ножовете, но той вече ни беше видял. Пита ни какво правим а ние му казахме, че просто си седим.

Той ни каза да не влизаме вътре. Ние го попитахме дали случайно не знае защо къщата е изоставена. Той каза, че като е бил малък е живяло накакво семейство но само това помни. Отново ни каза да не влизаме вътре и си продължи по пътя. Не знам какво беше това, но беше доста страшно. Все пак мислим с моят приятел да отидем пак. Но незнам дали е добра идея?