Такива побъркани хора като този не заслужават да живеят на този свят

Беше есента на 2012-та година. Бях за седмица на село. Навън все по-начесто започваше да вали. Около 16:00, излязох навън, с мисълта, че ще се поразходя в близката гора. Взех в себе си храна, две малки бутилки минерална вода, както и пакет с ядки. Тръгнах по тясната пътека, водеща навътре в гората. След десетина минути, малката пътечка бе вече широк и нормален път. От двете ми страни имаше дървета, част от тях бяха изпочупени или изкоренени от силните дъждове, които валяха преди месец.

След около половин-един час вървене, изгубих представа за това къде точно се намирам. Този район ми бе крайно непознат. С надеждата, че ще стигна до някое познато място, продължих да вървя смело напред. Докато не минаха още 10 минути и не видях няколко почти срутени къщурки, разпръснати в района. Реших да видя какво има в тях, поогледах първите две, в тях имаше основно строителни материали - смеси за бои, лепила, мрежи и т. н. Но в последната, нещо ми направи впечатление. Приближавайки се, усещах силна миризма, която напомняше тази на нещо загинало. От доста време при това.

Отворих широко леко притворената врата, пред мен се откри ужасна гледка - куче, чиято глава бе захвърлена по-навътре в къщата лежеше до вратата. . . . Изумих се и в същото време ми се догади, почувствах силна нужда от въздух, обърнах се и видях човек със секира в ръката, който не бе приятно изненадан да ме види там. Побягнах надолу и можех само да се надявам да избягам. В продължение на 8-10 минути бягане, в което време той непрестанно бе по петите ми, успях да стигна до главния път, пресякох набързо и се обърнах да видя какво се случва. Човекът бе в далечината, очевидно нямаше сили да продължи да бяга. Не мога да си представя на какъв риск се бях изложил. Но поне разбрах къде не трябва да ходя. Такива побъркани хора като този не заслужават да живеят на този свят. . . Как изобщо са попаднали там. . . . . Въпрос с продължение.