Когато ми се наложи да изляза от стаята си, Тони ме видя и започна да ме гони, започнахме да бягаме през целия кораб, бягах нагоре-надолу по етажите, тъкмо се скриех и го виждах, че се оглежда на някой ескалатор, и хуквах...
Тя бягаше и изглеждаше доста буйна. Тогава братовчед ми каза, че след като е разбрала, че момчето, което аз харесвам е харесва е такава.
И аз казах само където не си заслужава да е харесва и че той на края ще страда....
То бягаше защото някаква черна сянка я гонеше.
След това изведнъж момичето се озова до мен. Погледнах в очите и, а те бяха кърваво червени (сякаш много дълго бе гледала под вода)....
Мъжът й тръгна с другите й деца към мен и започнахме да бягаме. Стигнахме до дома ми, аз се опитвах да отворя вратата и после видях вълка да скача по съседа....
Исках да се върна за да им помогна, но беше страх и послушах жената да бягаме по надалеч.
Влакът гръмна и всички, които обичам загинаха. Бях съсипана, защото знаех, че мога да им помогна, но не го направих....
Всеки епизод беше около 10 секунди и във всеки се случваше едно и също нещо - някакъв мъж, или по-скоро момче : кльощаво, много високо с дълга до кръста черна коса, облечено с къси панталони, раиран клин и шапка цилиндър, бягаше...
От това, което си спомням, е че бяхме се запътили в някаква заснежена планина, което после се указа запустяло гробище от там видяхме заразени и почнахме да бягаме, и всеки пък, когато бягаме някой от групата всеки път умираше...
Години наред в даскало докато учех, бях малтретиран системно от съучениците си, нямах приятели понеже всички искаха да бягаме от часовете, да натискаме момичета из тоалетните, да пием и да пушим, а аз отказвах всички тея...