Случка с приятели в гората
редакция:
Не искам да ви плаша нито не ви лъжа. Един ден през месец юли се разхождаме аз и мой две приятелки в гората близо до нашето село през обед и докато се разхождаме по едно време едно от приятелките ми се стресна, каза че е чула шум зад дървото, което подминахме. Ние отидохме да видим какво става зад дървото, но нямаше никой освен в далечината се виждаше една жена, с черна рокля и тъмна коса.
Тя се разхождаше насам натам ние малко се стреснахме, защото когато и казахме - Загубихте ли се? - тя избяга. Стреснати до смърт се обърнахме, една от приятелката ми я няма. Попитах я дали я виждала, но тя ми каза не. Продължихме да я търсим, но за жалост като продължихме малко по напред видяхме кръв и гривната на приятелката ни. Започнахме да плачем и да се вайкаме какво ще правим сега, какво ще кажем на родителите й.
И след две минути се обърнахме от същия шум и видяхме отново онази жена, но по роклята й имаше кръв, а на ръката нож. Ужасени от факта, че жената съсигурност е убила приятелката ни щехме да искрещим, но жената се обърна към нас и започна да върви към нас. Ние започнахме да бягаме и изобщо не ни интересуваше зад нас ли е, гонили ни не спирахме да бягаме. Накрая стигнахме в село и се успокоихме. След това казахме на родителите й, който веднага започнаха търсене на дъщеря й, но така й не я откриха. В момента аз плача от случката с приятелката ми и се одвинявам от станалото. Това стана преди три месеца. Чувставм се ужасно и се надявам да ме разберете! ! ! ! !
Тя се разхождаше насам натам ние малко се стреснахме, защото когато и казахме - Загубихте ли се? - тя избяга. Стреснати до смърт се обърнахме, една от приятелката ми я няма. Попитах я дали я виждала, но тя ми каза не. Продължихме да я търсим, но за жалост като продължихме малко по напред видяхме кръв и гривната на приятелката ни. Започнахме да плачем и да се вайкаме какво ще правим сега, какво ще кажем на родителите й.
И след две минути се обърнахме от същия шум и видяхме отново онази жена, но по роклята й имаше кръв, а на ръката нож. Ужасени от факта, че жената съсигурност е убила приятелката ни щехме да искрещим, но жената се обърна към нас и започна да върви към нас. Ние започнахме да бягаме и изобщо не ни интересуваше зад нас ли е, гонили ни не спирахме да бягаме. Накрая стигнахме в село и се успокоихме. След това казахме на родителите й, който веднага започнаха търсене на дъщеря й, но така й не я откриха. В момента аз плача от случката с приятелката ми и се одвинявам от станалото. Това стана преди три месеца. Чувставм се ужасно и се надявам да ме разберете! ! ! ! !
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.5
Общо гласували: 2
50
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Но не казвам че лъжеш. Мила, не знам какво да ти кажа, но мисля че не трябва да ходиш отново там. Горските духове в славянските истории са много..
Извинявай обаче човек не бива да си прави шега с другия свят,но ако историята ти е верна,може следващата да си и ти не само приятелката ти. Но според мен историята ти,не е истинска сигурна съм че си детенце на 12-13 годинки което иска да прижвее нещо интересно.
Духовния свят е много опасен не си правеше шеги с него, но ако казваш истината си се забъркала в голям проблем духовете обикалят най-много в горите и изоставените места.