Откачен сън с Кървавата Мери

Веднъж сънувах доста странен сън. Имахме къмпинг в гората организиран от класа. Понеже бяхме много малко хора от класа ми се наложи да ни смесят с друг клас в който беше най-добрата ми приятелка, което беше супер. Тръгнахме от спирката към 10:30ч. Аз и моята Н. Д. П седяхме заедно на седалка. Пътят никак не беше приятен, но се търпеше. На половината път нещо стана с автобусът и се наложи да спрем. Бяхме както се вика по средата на нищото. Решихме да намерим помощ. . . или поне тоалетна. Шофьорът остана при абтобуса за да се опита да го оправи, а всички останали тръгнахме. Аз и моята Н. Д. П ходехме заедно и си разказвахме как Кървавата Мери е повредила автобуса, а след това се смеехме (ние се шегуваме с тея кървави кучки и подобни)След 20 минути ходене стигнахме до някаква изпозападнала бензиностанцийка.

Всички влязохме за тоалетна и да си купим по нещо. Аз си взех вода и m&m's, а тя pepsi. Когато всички бяхме готови се сетихме да попитаме за помощ, но тогава шофьорът звънна на класната да й каже, че е оправил автобусът и може да тръгваме. Докато вървяхме до там аз и моята Н. Д. П си говорехме как на Кървавата Мери и е станало скучно в автобуса и си е тръгнала (пак на жега)

Стигнахме автобуса и класната пита шофьорът каква е била повредата, но той каза, че не знае и по едно време автонуса просто е започнал да работи. На всички ни стана странно, но не чак толкова и продължихме да си говорим. Пътят не беше къс и с всички тия спирания и забавяня стигнахме чак към 18:00ч. Опънахме палатките и запалихме огън. Към 19:00/19:30ч. седнахме край огъня да ядем. Всички мълчахме и скучаехме.

Най-накрая Деница се обади тя предложи да си разказваме страшни истории. На всички им хареса идеата и тя започна да разказва някаква история за китайската кукла. Докато разказваше се чу старнен звук и тя спря. Тъкмо щяхме да попитаме класната един от идиотските си въпроси, но нея я нямаше. Автобусът и шофьора не бяха там също. Ние се спогледахме странно, но никой не каза нищо. Решихме, че се разхождат или нещо такова (посреднощ с абтобуса лол) Тамай от класа на моята фр предложи да си лягаме. Към 21:02ч. всички излязоха от палатките. Никой не можеше да спи. Боряна предложи да се поразходим и ние се съгласихме. Разхождахме сме и оглеждахме. Нямаше нищо по различно от дървета и клони. По едно време видяхме една къща посред нищото и ни направи впечатление. Решихме да я разгледаме преди да тръгнем. Къщата беше доста голяма, но имаше малко стаи. Само 3.

В първата имаше стар неработещ телевизор сложен върху малка прашна масичка, диван със счупен крак и ниска дървена масичка с плетена покривка до него. Помислих ме си, че е хола. Втората приличаше на кухня. Последната изглеждаше, като спалния имаше старо прашно легло с юрган цвят пепел от рози, до него малка таборетка, а над нея огледалце. От другата страна на леглото имаше рафт за книги. Не изглеждаше, като изоставена къща имаше си храна, книги, дрехи и други вещи. Ние отидохме в задната част на двора. Там имаше увехнали цветя и прашна лейка и ние решихме да отдиме да видим какво има отпред. Там стоеше една старица, която се молеше над един гроб. (Видяхме, че явно къщата все пак беше обитавена)Когато погледнахме снимката на човека на гроба това беше шофьора на автобуса.

Снимката беше от днес. Малко се поизплашихме и решихме да се махаме, но Стефи без да иска настъпи един клон и той пукна. Шумът не беше силен, но понеже стояхме близо до бабата тя го чу. Когато се обърна видяхме, че е класната. Тя беше леко набръчкана, но се разпознаваше. Тя ни попита какво правим, а ние й отговорихме със същото. Тогава тя се ядоса взе една брадва и започна да ни гони. Ние излязохме от двора и хукнахме да бягаме от нея. Тя заплашително махаше окървавената си брадва и удряше дърветата, а те падаха пред нея, а тя и веднъж не се препъна. Накрая стигнахме до лагера си, но нямаше нищо с което може да се защитим затова тръгнахме да бягаме по напред. Решихме да я разсеем, като се разделим в различни посоки. След това аз се върнах зад нея намерих една пръчка и я одарих в главата. Решихме да се чупим преди тя да се свести. Събрахме си нещата и тръгнахме по пътя. Намерихме бензиностанция и помолихме за помощ.

На следващия ден гледах класната лошо през целия час.
(Надявам се, че историята ви е харесала. Знам, че е малко дългичка, но се надявам четенето да не ви е затормозили. Тази история беше просото мой доста откачен сън. )
Благодаря за отделеното време!