Не ми се живее повече - чувствам се непотребна!
АнонименНовак
Знам, че животът на никого от нас не е лесен. Всички имаме добри и лоши моменти, всички сме хора, грешим и падаме, а след това вдигаме глава и се изправяме.
Животът, който живея в момента, не този, който бих искала да живея. Знам, много хора нямат и това, което аз, но някак си се отказах.
Проблемите ми не са най-големите, много могат да са изживели и по-трудни, въпросът е, че успяха да ме накарат да се почувствам нищожество, непотребна и неспособна. Не знам от къде започнаха нещата, как и защо се случиха на мен точно, но нали това е животът, изпитание за издържливи?
Прекарах много безсънни вечери, докато обмислях състоянието си. Семейството ми и многото семейни пробреми са в основата на желанието ми за смърт, животът в страх и очакване на лошото са ежедневие, виковете и кавгите също не са необичайни. Чувството да се събуждаш всеки ден с единствена молба към Бог, да няма крещене и викане, да не се страхуваш да си себе си, да не се налага да бъдеш някой друг, защото не те харесват и приемат истински, е най-ужасното на света, да нямаш семейство, в соето те приемат. В училище с вечната усмивка, шегуваш се и се смееш само да не видят, че имаш проблеми.
Безкрайните домашни и неизпълними срокове, плюс семейното положение, плюс страха и прикриването на проблемите дори и пред най-близките ми хора дават огромно напрежение и натиск, който ме карат да се откажа и да поискам смъртта си.
Просто нямам на кого да споделя как се чувствам, не мисля, че на някого му пука за мен. На моменти си мисля, че живея в нереален живот, кадето всички си имат някого, а аз останах сама. Чувствам се една срещу всички и не мога да понеса този товар. Знам, очакват ме и много по-лоши събития и моменти, няма ли да е по-лесно да освободя душата си отсега, вместо да се измъчвам още повече?
Чувствам се празна от вътре, сякаш спрях да живея и започнах само да съществувам. Ще изпия шепата с хапчета, ще заспя, няма да липсвам на никого, но поне ще се освободя от нещото, което би трябвало да наричам живот.
Животът, който живея в момента, не този, който бих искала да живея. Знам, много хора нямат и това, което аз, но някак си се отказах.
Проблемите ми не са най-големите, много могат да са изживели и по-трудни, въпросът е, че успяха да ме накарат да се почувствам нищожество, непотребна и неспособна. Не знам от къде започнаха нещата, как и защо се случиха на мен точно, но нали това е животът, изпитание за издържливи?
Прекарах много безсънни вечери, докато обмислях състоянието си. Семейството ми и многото семейни пробреми са в основата на желанието ми за смърт, животът в страх и очакване на лошото са ежедневие, виковете и кавгите също не са необичайни. Чувството да се събуждаш всеки ден с единствена молба към Бог, да няма крещене и викане, да не се страхуваш да си себе си, да не се налага да бъдеш някой друг, защото не те харесват и приемат истински, е най-ужасното на света, да нямаш семейство, в соето те приемат. В училище с вечната усмивка, шегуваш се и се смееш само да не видят, че имаш проблеми.
Безкрайните домашни и неизпълними срокове, плюс семейното положение, плюс страха и прикриването на проблемите дори и пред най-близките ми хора дават огромно напрежение и натиск, който ме карат да се откажа и да поискам смъртта си.
Просто нямам на кого да споделя как се чувствам, не мисля, че на някого му пука за мен. На моменти си мисля, че живея в нереален живот, кадето всички си имат някого, а аз останах сама. Чувствам се една срещу всички и не мога да понеса този товар. Знам, очакват ме и много по-лоши събития и моменти, няма ли да е по-лесно да освободя душата си отсега, вместо да се измъчвам още повече?
Чувствам се празна от вътре, сякаш спрях да живея и започнах само да съществувам. Ще изпия шепата с хапчета, ще заспя, няма да липсвам на никого, но поне ще се освободя от нещото, което би трябвало да наричам живот.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 5
51
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (19)
Изпрати
Пишеш, че се молиш на Бог, а искаш да се самоубиеш?!?Нима не знаеш , че душите на самоубийците отиват в ада?!?Търси Бога с цялото си сърце, Той може да ти помогне, но може би имаш вина като правиш неща които Той не обича...Чети Библията,ще разббереш, че много неща правим, които Бог не одобрява, отречи се от тях, покай се и помоща от Бог няма да закъснее!
1
6
Не оставяй тези еднообразни неща да провалят живота ти. Всеки един от нас е имал подобни периоди, но най-лесно е да се предадеш. Погледни напред, към бъдещето. Виж какво искаш да постигнеш, виж колко много неща има на Земята. Гледай по оптимистично на живота, и се радвай на маките неща. В това е пътя към щастието. :)
3
0
Това състояние е нормално за по-чувствителните, но знай,че има и други в подобно състояние. Намери си някакво занимание, което ще ти се стори добро за теб и не мисли кой как те приема.Ти си си ти и никой не може да ти наложи каквото и да е. А за другото не го мисли. Да се самоубиеш не е най-лесното, защото живота е мил в последния момент преди свършека. Обичам те и се разхождай повече всред природата.
2
0
