Не ми се живее повече - чувствам се непотребна!
АнонименНовак
Знам, че животът на никого от нас не е лесен. Всички имаме добри и лоши моменти, всички сме хора, грешим и падаме, а след това вдигаме глава и се изправяме.
Животът, който живея в момента, не този, който бих искала да живея. Знам, много хора нямат и това, което аз, но някак си се отказах.
Проблемите ми не са най-големите, много могат да са изживели и по-трудни, въпросът е, че успяха да ме накарат да се почувствам нищожество, непотребна и неспособна. Не знам от къде започнаха нещата, как и защо се случиха на мен точно, но нали това е животът, изпитание за издържливи?
Прекарах много безсънни вечери, докато обмислях състоянието си. Семейството ми и многото семейни пробреми са в основата на желанието ми за смърт, животът в страх и очакване на лошото са ежедневие, виковете и кавгите също не са необичайни. Чувството да се събуждаш всеки ден с единствена молба към Бог, да няма крещене и викане, да не се страхуваш да си себе си, да не се налага да бъдеш някой друг, защото не те харесват и приемат истински, е най-ужасното на света, да нямаш семейство, в соето те приемат. В училище с вечната усмивка, шегуваш се и се смееш само да не видят, че имаш проблеми.
Безкрайните домашни и неизпълними срокове, плюс семейното положение, плюс страха и прикриването на проблемите дори и пред най-близките ми хора дават огромно напрежение и натиск, който ме карат да се откажа и да поискам смъртта си.
Просто нямам на кого да споделя как се чувствам, не мисля, че на някого му пука за мен. На моменти си мисля, че живея в нереален живот, кадето всички си имат някого, а аз останах сама. Чувствам се една срещу всички и не мога да понеса този товар. Знам, очакват ме и много по-лоши събития и моменти, няма ли да е по-лесно да освободя душата си отсега, вместо да се измъчвам още повече?
Чувствам се празна от вътре, сякаш спрях да живея и започнах само да съществувам. Ще изпия шепата с хапчета, ще заспя, няма да липсвам на никого, но поне ще се освободя от нещото, което би трябвало да наричам живот.
Животът, който живея в момента, не този, който бих искала да живея. Знам, много хора нямат и това, което аз, но някак си се отказах.
Проблемите ми не са най-големите, много могат да са изживели и по-трудни, въпросът е, че успяха да ме накарат да се почувствам нищожество, непотребна и неспособна. Не знам от къде започнаха нещата, как и защо се случиха на мен точно, но нали това е животът, изпитание за издържливи?
Прекарах много безсънни вечери, докато обмислях състоянието си. Семейството ми и многото семейни пробреми са в основата на желанието ми за смърт, животът в страх и очакване на лошото са ежедневие, виковете и кавгите също не са необичайни. Чувството да се събуждаш всеки ден с единствена молба към Бог, да няма крещене и викане, да не се страхуваш да си себе си, да не се налага да бъдеш някой друг, защото не те харесват и приемат истински, е най-ужасното на света, да нямаш семейство, в соето те приемат. В училище с вечната усмивка, шегуваш се и се смееш само да не видят, че имаш проблеми.
Безкрайните домашни и неизпълними срокове, плюс семейното положение, плюс страха и прикриването на проблемите дори и пред най-близките ми хора дават огромно напрежение и натиск, който ме карат да се откажа и да поискам смъртта си.
Просто нямам на кого да споделя как се чувствам, не мисля, че на някого му пука за мен. На моменти си мисля, че живея в нереален живот, кадето всички си имат някого, а аз останах сама. Чувствам се една срещу всички и не мога да понеса този товар. Знам, очакват ме и много по-лоши събития и моменти, няма ли да е по-лесно да освободя душата си отсега, вместо да се измъчвам още повече?
Чувствам се празна от вътре, сякаш спрях да живея и започнах само да съществувам. Ще изпия шепата с хапчета, ще заспя, няма да липсвам на никого, но поне ще се освободя от нещото, което би трябвало да наричам живот.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 5
51
43
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (19)
Изпрати
ЦВЕТЯТА няма да ти помогнат нито слън;ето - в момента нямаш очи за тях. Хвани се на работа- или нещо тренирай прибирай се скапана от умора - нека единственното ти желание е да се наспиш.А колкото до смъртта - не се съмнявай - тя е единственото сигурно нещо в живота - тя ще дойде - дотогава се ПОЗАБАВЛЯВАЙ...
7
0
Погледни слънцето, виж цветята, помириши аромата на топлото утро, ако можеш наслади се на любовта на любимо животинче, хапни парченце шоколод, наслаждавай се на всяка молекула щастие в тези малки мигове...
Красотата на света и щастието са в очите на виждащия, ушите на чуващия, разума на мислещия, а не в самия обект от действителността.
Зареди се с положителна енергия, намери си хоби, разбери какво те прави щастлива и тренирай нов олимпийски спорт, наречен "Твоето щастие".
В живота човек винаги е сам, обикновено е обграден от спътници, случайно качили се на същия влак, някои от тях добри и интересни, други зли и жестоки, избери първите.
Дай си време всяко едно състояние отминава и настъпва промяна, за добро или за зло.
Най-важната ти задачка е да се научиш "САМА" да се направиш "ЩАСТЛИВА", не чакай, няма кой да го направи вместо теб.
Пожелавам ти да намериш своето мъничко щастие, да изградиш своя прекрасен свят и да се наслаждаваш ненаситно на света и неговата красота.
Прегръдка от една сродна душа ...
Красотата на света и щастието са в очите на виждащия, ушите на чуващия, разума на мислещия, а не в самия обект от действителността.
Зареди се с положителна енергия, намери си хоби, разбери какво те прави щастлива и тренирай нов олимпийски спорт, наречен "Твоето щастие".
В живота човек винаги е сам, обикновено е обграден от спътници, случайно качили се на същия влак, някои от тях добри и интересни, други зли и жестоки, избери първите.
Дай си време всяко едно състояние отминава и настъпва промяна, за добро или за зло.
Най-важната ти задачка е да се научиш "САМА" да се направиш "ЩАСТЛИВА", не чакай, няма кой да го направи вместо теб.
Пожелавам ти да намериш своето мъничко щастие, да изградиш своя прекрасен свят и да се наслаждаваш ненаситно на света и неговата красота.
Прегръдка от една сродна душа ...
5
1
Хапчетата не са решение. Аз също имах проблеми със съпруга ми и реших, че вече няма да живея, защото нямам истинско семейство. Но след това открих, че да си сложииш край на живота не е решение на проблема. Трябва да си промениш мисленето и да започнеш да мислиш положително. Това е най.важното в живота ни. Мислейки положтелно променяш и твоето аз. Ако само си повтаряш колко е тежно да живееш в такава среда, няма да промениш нищо. Човек трябва да се бори за по-добро съществуване.
3
0
Хей, разбирам те... не за всичко, но донякъде. Не знам конкретно от какво си разочарована, но от текста виждам, че родителите ти имат проблеми. А винаги когато родителите имат проблем това задължително се отразява и на детето им. Това е семейната ти среда, и явно не е особено цветуща. Всичко което ти пишат.. да си намериш приятели, хобита, занимания.. от опит знам, че е адски трудно. За приятели няма да говорим - всеки знае, че не се намират току така, особено ако си човек, който трудно общува. А за хобитата, може да си потърсиш нещо.. помисли какви неща те интересуват и влекат. Но този съвет също не знам дали ще ти помогне, тъй като ако си в депресия просто нищо не ти се прави. Ако имаш нужда от по-конкретни съвети.. може да пишеш на лично. С удоволствие бих ти помогнала, просто защото знам какво е да преживяваш труден момент от живота и точно тогава да няма нито един човек, който да е до теб.
0
0
Мила,това ми е много ,много познато състояние. Всеки човек минава през този период.Не само с теб е така.Никой,ама никой не е излишен на този свят.Ти също.Щом си тук ,значи има причина. Може би родителите ти изживяват труден период и въобще не подозират,че техните викове ти се отразяват така.Поговори с тях,ако искаш.Всичко ще се оправи.Постави си цел-например да учиш повече,запиши се на спорт или просто бягай сутрин,това много помага,казвам го от опит.Сприятели се с твои съученички,излизай навън и всичко ще се оправи.Веднъж,като бях на твоята възраст отидох сама на кино,защото нямаше с кого.После плаках.Всичко това отмина.Животът така ме грабна,че забравих за тези неща.Днес имам две деца и едната ми дъщеря е много срамежлива и много сама,а е на 16 години,но вярвам,че това ще се промени. Ще я запиша на някакви курсове или на танци,само за да не стои по цял ден вкъщи,особено през ваканциите.
3
0
До Зетабета
Извинявам се,че пиша тук до Зетабета- много ми допадат коментарите ти,разсъждаваш като мен,поздрав:)
Извинявам се,че пиша тук до Зетабета- много ми допадат коментарите ти,разсъждаваш като мен,поздрав:)
0
0
Здравей! Има правила,които е добре да спазваме,едно от тях е -НЕ СЕ ПРОГРАМИРАЙ! Не задавай неправилна програма на своя мозък-той е съвършенния компютър-САМОУНИЩОЖЕНИЕ- той ще приеме буквално командата.Човек винаги е сам-ражда се сам и умира сам.Между тези две"самотности" е живота и винаги трябва да търсим начини да сме доволни от него,не с песимизъм.Малките,дребни неща правят живота ни красив и смислен-това,че птичките пеят,че е пролет, бавно зеленеят дърветата'че ти си е усмихнал един непизнат,че ти пиша тези редове с надеждата,че ще прочетеш мислите ми и ще се усмихнеш,защото не си сама.Ти живееш,между две "самотности" като всички нас.Излизай навън,запознай се с нови хора,заеми се с нещо хубаво,за теб самата,купи си нещо дрбно и не скъпо,да стоплиш душата си, разходи се по магазините,не да правиш "шопинг",а да се разредиш от стреса.Желая ти всчко добро и хубаво.Не се ПРОГРАМИРАЙ!
7
2
Преживяла съм всички тези неща и напълно те разбирам. Поставяла съм се в много рискови ситуации просто защото не ми пукаше, но оцелявах... дълбоко в себе си обаче мисълта да сложа край на всичко не ми даваше мира. Тогава един ден нещата се оправиха най - неочаквано. Реших да се боря да живея напук на всичко и всички които ме смятаха за лузър/загубеняк. Исках да им докажа че мога! Работех и учех, скапвах се, но успях. Намерих си свястна работа, взех си самостоятелно жилище, махнах се от вкъщи. За първи път си поех въздух. Егоистично оставих родителите ми да се оправят сами един с друг и рядко ходех на гости за да не ме депресират. Стъпка по стъпка се съвзех, намерих приятели, намерих смисъл в живота. Бори се! Винаги има светлина в края на тунела! Никой не вярваше в мен, никой не ме подкрепяше, но все пак успях да постигна свобода и спокойствие.
9
0
