Смърт
редакция:
Преди няколко дни сънувах сън, в който приятелят ми умира. Бях много изплашена. Сънят ми е следният.
Сънувах, че трябва да пътувам към София с влака, а приятелят ми настоя да дойде с мен. Казах му добре и започнахме да се оправяме, но след малко започнах да сънувам, че караме мотори с някакви момчета.
После се разбрахме аз да отида пеша до гарата и да го изчакам и че той щте дойде с мотора. Седях и чаках, чаках и по едно време се чу мотора и си казах, най- накрая дойде, но точно тогава стана инцидента.
Странното беше, че на гарата имаше река и то много дълбока. Той се беше засилил, моторът падна във водата, а той падна на ръба на цимента и почина.
Тогава се върнах обратно, като през целият път съм плакала. Бях на място близо на 5 мин. път от нас, когато момиче, което познавам, но за лице не си я спомням, започна да говори неща за мен.
Това си спомнян, но реших да пиша защото и снощи сънувах нещо подобно. Отново мога да кажа, че е странен и този мой сън от снощи, защото пак сънувах, че приятелят ми умира, че отново трябваше да пътувам за София и че отново бяхме на гарата.
Всичко се разви по следният начин : спомням си, че вече се качваме на влака, аз приятелят ми и още едни наши приятели. Пътувахме до София. По едно време влакът не работеше добре и с някаква жена се опитвахме да го оправим, но видяхме, че щте гръмне и започнахме да викаме.
Скочих с нея от влака, но видях, че другите няма да успеят да се измъкнат. Исках да се върна за да им помогна, но беше страх и послушах жената да бягаме по надалеч.
Влакът гръмна и всички, които обичам загинаха. Бях съсипана, защото знаех, че мога да им помогна, но не го направих.
Това в сънят и много се страхувам вече. Защо сънувам такива неща и то за втори път ? :cry:
Сънувах, че трябва да пътувам към София с влака, а приятелят ми настоя да дойде с мен. Казах му добре и започнахме да се оправяме, но след малко започнах да сънувам, че караме мотори с някакви момчета.
После се разбрахме аз да отида пеша до гарата и да го изчакам и че той щте дойде с мотора. Седях и чаках, чаках и по едно време се чу мотора и си казах, най- накрая дойде, но точно тогава стана инцидента.
Странното беше, че на гарата имаше река и то много дълбока. Той се беше засилил, моторът падна във водата, а той падна на ръба на цимента и почина.
Тогава се върнах обратно, като през целият път съм плакала. Бях на място близо на 5 мин. път от нас, когато момиче, което познавам, но за лице не си я спомням, започна да говори неща за мен.
Това си спомнян, но реших да пиша защото и снощи сънувах нещо подобно. Отново мога да кажа, че е странен и този мой сън от снощи, защото пак сънувах, че приятелят ми умира, че отново трябваше да пътувам за София и че отново бяхме на гарата.
Всичко се разви по следният начин : спомням си, че вече се качваме на влака, аз приятелят ми и още едни наши приятели. Пътувахме до София. По едно време влакът не работеше добре и с някаква жена се опитвахме да го оправим, но видяхме, че щте гръмне и започнахме да викаме.
Скочих с нея от влака, но видях, че другите няма да успеят да се измъкнат. Исках да се върна за да им помогна, но беше страх и послушах жената да бягаме по надалеч.
Влакът гръмна и всички, които обичам загинаха. Бях съсипана, защото знаех, че мога да им помогна, но не го направих.
Това в сънят и много се страхувам вече. Защо сънувам такива неща и то за втори път ? :cry:
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари