Болката на един младеж

Пълен социопат съм. Изолиран от хората, от светът, затънал в жестоки проблеми, които от ден на ден стават все по големи. А искам промени, искам да живея нормално, да съм като другите, не съм алчен и не желая много, искам да съм малко щастлив поне, но няма.

От никой разбиране, от никой подкрепа, и плюс това с разбити здраве и психика.. Всичко което за другите е лесно, за мен е особена трудност. За мен е трудно да заговоря момиче, да му предложа нещо.

За мен е трудно например да бъда сред повече хора, и да комуникирам с тях. За мен е трудно да надвия многото врагове които имам. За другите може би това не са проблеми, но за мен са, и то много големи. Така ми е устроена душата и психиката. Години наред в даскало докато учех, бях малтретиран системно от съучениците си, нямах приятели понеже всички искаха да бягаме от часовете, да натискаме момичета из тоалетните, да пием и да пушим, а аз отказвах всички тея простотии, бях примерен, ама то в днешно време щом видят че не си като тях, и като виждат че си примерен, и започват да те наричат "старовремешен, боклук" и какъв ли не.

И постепенно аз станах аутсайдерът на училището. Преди 3 години бях пребит много лошо, и захвърлен в една шахта. Дълго време не можех да се съвзема, но победих, борих се, давах отпор на отчаянието и безпомощността си. После имах приятелка за която умирах, крайно много я обичах.

Тя обаче се оказа тъпа нимфоманка и с кой ли не спа, с двамата ми уж приятели, които ми се правеха на такива .... с другите. В крайна сметка скъсахме, тежко го понесох, а на всички им беше смешно това, че аз се съсипвам.

Да не говорим, че родителите ми са разведени, баща ми като по малък ме тормозеше много, биеше майка ми, мамеше я с други жени. Типичен гадняр отвсякаде. Години минаха докато майка ми най сетне се реши и го остави, но каква полза след като, сцените които той правеше през годините никога няма да излязат от съзнанието ми.

И си казвам директно, че си го презирам, макар да ми е баща, той съсипа толкова много животи, и аз не мога да го обичам нито пък да бъда милостив към него. В момента е почти 50 годишен и ходи с млади момичета, лъже ги, типичен педофил, срамувам се от тоя изверг!

Имам и брат - по малък. С него сме прекалено различни, от малки се мразим, изпитваме непоносимост един към друг. Той е лош човек, разлигавен, понеже нашите, откакто се роди, те го възвеличаха, угаждаха му, направиха от него типичното мамино детенце. Сега е ужасен, откъм поведение, разбирания и прочие. Отговаря на майка ми, обижда я, заплашва че един ден щял всичките да ни избива и всякакви такива негови приумици.

Преди няколко седмици се изнервих толкова много, че се наложи да му ударя няколко шамара, и ритника, за да се усети малко и да спре с наглостта си.

От година и половина приблизително, майка ми си хвана втори мъж. Имаше големи проблеми в началото, брат ми не искаше друг мъж да живее с нас, станаха караници. Дори на няколко пъти, този въпросния приятел на майка ми, доста се издразни заради неприличното поведение на брат ми, но запази спокойствие и се опита да поговори с него на четири очи.

Имаше известно време доста проблеми, сега е уж малко по добре, но пак е нетърпимо положението в нас, поради редица причини. А между впрочем тоя сегашния приятел на майка ми, не е мн стока. Занимавал се е с мафии, кражби... има мн тъмно минало, дори сега има проблеми със закона.

Иначе с нас се държи мн добре, такова уважение от родния си баща никога не съм видял каквото виждам от него. Но сега в момента имат големи проблеми с майка ми, карат се често.

Най вече заради пари, заради семейните проблеми дето ги има в нас, заради брат ми... заради неговите грешки които той е правил и т.н. А иначе този човек не веднъж се е канел на родния ми баща, и много пъти е казвал че ако някога го види да се доближи до нас, той ще го пребие.

Майка си винаги ще я обвинявам , защото аз като съм бил малък към 10 годишен някъде, тя е имала един развод с баща ми, после след известно време кво става, уж се събират пак, сключват втори брак, и тогава след известно време се появява малоумния ми брат. Ако майка ми на времето е скъсала напълно с баща ми като го е виждала какъв е, сега положението можеше да е друго.

А тя... колко шансове му е давала, и ето ги резултатите. В крайна сметка от грешките на родителите страдат най вече децата, а дефакто те са най невинните в случая, но обират цялата трагедия, заради грешките на родителите си.

До ден днешен имам кошмари на сън и сънувам как баща ми ме пребива. Години наред вече ги сънувам тея сънища, не мога да се отърся от шоковете нанесени ми от този човек, ако изобщо мога да го нарека "човек"!


А майка ми, тя е болна жена, има проблеми с бъбреците и със сърцето. Стигала е до болници, много кофти работа. Сега се разбираме с нея, ала преди години , много болка ми е причинила тя.

Брат ми ме ядосваше нарочно и аз като се принуждавах, и като го удрях, тя се обаждаше на баща ми, говореше му против мен, и той идваше и ме биеше без да пита кой е прав и кой виновен.

Никога няма да забравя всички тези ужасни неща! А брат ми, един шамар не е изял през целия си жалък живот. Винаги са казвали че той е техната гордост а аз съм техния срам, и той за това така се възгордя и се мисли за незнам какъв. Освен всичко друго и пиян вуйчо имам /брат на майка ми/, който години наред пиеше, вадеше ножове, заплахи, кво ли не е било.

И продължава до ден днешен, но добре че тоя втория ми баща е в нас, а той от него има страх и не смее да прави големи скандали. Незная какво да казвам, животът ми е меко казано трагедия, през ада съм преминал и продължавам да преминавам.

В момента, тъжните ми и мрачни дни, протичат в самота, караници, кошмари. Тотална изолация от две години насам, живея като скот буквално. И искам да изляза от това положение а нямам сили като че ли вече. Не веднъж е имало случаи, в които съм се принуждавал да изчезвам от нас. Седмици съм бил по улиците, по пейките съм спал, кво ли не е било.. студ, жажда, глад... агония.

А годините докато израствах и докато учех, бяха истински кошмар. Завърших основното си образование с цената на много изгубени нерви, голям терор, и какво ли още не. След това се записах в гимназия, бях твърдо решен че ще уча. Мечтите ми бяха да завърша средното си образование, после да следвам, и да устроя животът си по нормален начин, да прогресирам в живота.

Но след близо месец, аз просто не можах да издържа, на прекаленото психическо натоварване и спрях да уча. След което баща ми дойде, хайде пак куп проблеми, пратиха ме в неговото родно село при неговите там родители. Записах се там задочно на изпити, да мога да взема средното си образование, исках да завърша, и знаех че така може би щеше да ми е много по лесно.

Сесиите на изпитите бяха януарска и юнска сесия, подготвих се много добре, явих се на първата сесия, и взех всички изпити без никакъв проблем. Обаче кво стана после, скарах се там с неговото семейство, щото те са много гадни хора, винаги са мразели майка ми, и редовно пред мен говореха за нея ужасни неща, при което на мен определено не ми ставаше приятно.

Веднъж се скарах с тях, и се наложи да се прибера принудително пак при майка ми. И така се прекъснаха изпитите ми. Баща ми пак беше побеснял, обажда се по телефона с куп заплахи... и накрая за мое щастие, каза че за него не съществувам повече и това е. От този ден нататък ей така всичко се преобърна. Вече и за учене нямах желание, то от толкова много трагедии, аз се чувствах покосен буквално.

Ако не беше станало така, щях да си взема изпитите, и да си имам завършено образованието. Днес щях да си имам дипломата, ама, явно на черния петък съм роден, такъв ми бил "късмета".. А аз не съм простак, това мога да го кажа със сигурност. Например до 8-ми клас, аз по ниска оценка от 5-ца нямах.

Учителите ме обичаха, имах желание да уча. Имах мечти въпреки системния тормоз който ми се налагаше в училище. Но кой да предположи че ще преживея толкова много изпитания, които ще сринат надеждите ми, и ще разбият животът и реализацията ми, превръщайки ме в един ограничен индивид без бъдеще.

После известно време работих в една фабрика за тютюн, изкарвах добри пари и не беше тежка работата. Преживявах си предоволно. Но от там ме съкратиха. После пробвах на друга работа но не можах да се сработя с колектива, а и много тежка беше работата, и напуснах. И ето днес... става все по затегнато, няма редовна работа, особено пък за объркан човек като мен.

Чат пат има по нещо покрай някой познат, но това са дневни пари или най много за седмица, но те не стигат да си поема живота. Аз искам да се махна от тук, да заживея някъде далеч, да започна всичко на чисто, а как да стане това?!

Другите сериозни проблеми които имам са от здравословен характер, но то няма как... при толкова много трагедии и преживелици, все пак и най-силния човек би рухнал. В момента съм почти на 23 години а тежа само 54 килограма.

Много съм слаб, нощем сънувам кошмари, и когато се събудя от сън, вместо да се чувствам отпочинал и бодър, аз се чувствам така сякаш съм без капка сили в себе си. Често ми причернява пред очите, нямам апетит да се храня, понякога имам силни световъртежи и главоболие.

Въобще, отвсякъде здравето ми е разбито, а съм само на 23. Освен това, както споменах по горе, аз съм социално неприспособим тип. Попадна ли сред хора, тотално се здухвам, не знам какво да говоря, нито какво да правя. Изчервявам се, което някакси ми се отразява на концентрацията и на всичко останало като цяло, и всичко се срива.

А другите две нещастия в ужасния ми живот са следните:
Бях 6-ти клас когато се наложи да ме оперират и от тази операция ми казаха че има вероятност (макар и минимална) никога да не мога да имам деца.. което разбира се ме потресе. И дълго време не можех да живея с тази мисъл.
Отделно, 2-ри клас пък когато бях, се установи от преглед при психолог, че имам диагноза страхова невроза, и силна депресия.

Така живея вече толкова много години. В болка, в търсене на възмездие, на някакъв успех, дори и мъничка искрица в мрака, жадува моята душа нещастна. Но няма нищо, за къде съм с образование 8-ми клас, с тази социална фобия и неприспособимост, с това безсилие в себе си?

Тази вечер за пореден път, имаше разправии в нас, поредните скандали, поредните празни думи, и безсмислици които слушам. Просто ми писна!

Понякога се питам, защо масово добрите хора страдат, защо съдбата не праща мъничко щастие на хората които го ценят и заслужават? Защо в светът има толкова много болка, кражби, убийства, деца и жени които живеят в насилие и стрес, така както мен, години наред.

А в същото време разни безчувствени идиоти които живеят за да тероризират и измъчват, точно на тях им се дава щастие и те са добре в живота, а заслужават ли те да са щастливи? Не го заслужават знам. Щастието и прогресът в житейския път на човека, нормалният живот , сигурността, спокойствието, нали именно добрите хора ги заслужават?

Защо тогава не им се дава това, а само страдание и болка през годините, тях ги връхлитат? Всичко е толкова изкривено и несправедливо, че просто няма думи да се опише. Не пиша за да търся съжаление, жалко е да те съжаляват. Пиша за да открия съчувствие, подкрепа, които днес за жалост са чужди на човека.

Хората станаха прекалено жадни за кръв и надмощие, всеки гледа да мачка другия, кой от кой бил по велик, кой кво постигнал, кой какъв бил. Хората се самоизяждат и правят състезание кой колко поразии и болка на другият може да нанесе.

Пиша за да се изповядам поне тук. А ако някой прояви интерес, ако някой човек с голямо сърце, и с възможности, реши че иска да ми подаде ръка да се преборя, едно рамо да ми опре, моля пишете ми!

Искренно благодаря, и извинете за отнетото време!