С думата конкистадор испанците назовават всички онези изследователи, войници, пътешественици и пионери в Новия свят, които заедно участват в завоюването и подчиняването на американския континент от испанците.
Терминът означава само завоевател, но сред тези хора имало жени, деца, мисионери-монаси и застъпници за местното население. Все пак всички те са част от хората, благодарение на които се случва испанското колониално управление в голяма част от Америка и Тихия океан между ХІV и ХVІІ век.
Конкистадорите са се превърнали в устойчив мит за завоюването на могъщи империи, каквито са били тези на инките и ацтеките, тъй като са представлявали незначителна по брой група завоеватели на фона на многолюдни цивилизации, които са се намирали на висок етап в своето развитие. И все пак са успели. Тази загадка не е трудно да бъде разгадана, защото може да се проследят събитията, благодарение на докладите, писани от всички конкистадори до краля на Испания.
Конкистадорът не е войник на кралска служба. Той обикновено е авантюрист, който тръгва по собствено желание. С личните си средства и находчивостта си той привлича спонсори, които да подпомогнат финансово начинанието му, както и хора, които да го следват. Понякога кралят влага средства в някоя експедиция, но в повечето случаи единствената кралска подкрепа е лист хартия, който представлява разрешение за нахлуване и завладяване на нови земи. При успешно осъществена мисия конкистадорът, който я ръководи, има шанс да бъде назначен за губернатор на новата испанска провинция, която е подчинил.
За целта всеки водач на отряд, тръгнал да завоюва Новия свят, трябва да предоставя на краля доказателства за заслуги. И всеки от тях се опитва да изтъкне себе си и да омаловажи усилията на другите. Между конкистадорите има не само бели мъже от благороден произход като Ернан Кортес и неговият родственик Франсиско Писаро, но и чернокожи, които действат самостоятелно или в съюз с местни племена и усилията им доказват, че не е задължително да бъдеш бял и да имаш европейски ресурси, за да се сдобиеш с власт в новите земи.
Малобройните групи европейци не просто оцеляват в непознато място, сред неразбираеми обичаи и традиции и в океан от местни жители, но и успяват да надделеят над тях и да ги подчинят. Има много версии за причините това да се случи. Най-популярната е, че ацтеки, инки и други индиански племена приемат нашествениците като божества.
Сега се смята, че крайбрежни или островни народи може и да са приемали чужденците като божества от морето или завръщащи се богове, но не и тези от вътрешните и високопланинските империи. Традициите им са били да се отдава особена почит на гостите, но това не е обожествяване.
Основните причини конкистадорите да успеят в своите планове да подчинят и ограбят богатствата на местите народи, са основно три.
- Те попадат сред народи, чиито култури повеляват посетителите да се приемат гостоприемно и да им се позволи достъп до всичко у домакините;
- Те побеждават благодарение на враждите между отделните представители на местните народи;
- Подценяването на заплахата, която представляват гостите им.
По-късно титлата конкистадор е присвоена от местни народи като маи, сапотеки и други, които влизат в съюзни договори със завоевателите, за да си извоюват определени привилегии в новата колониална система.
Завоюването на Америка от конкистадорите се оказва огромна катастрофа за местното население. Те пренасят болести, за които местните нямат изграден имунитет. Шарките, грипът, тифът и чумата, а дори и обикновените простудни заболявания отнемат живота на милиони.
В крайна сметка двата континента се оказват огромно гробище за индианците. Останалите живи са поробени и принуждавани да работят непосилен труд, в резултат на което измират стотици хиляди от тях.
Унищожена е и значителната култура, която индианските народи били изградили.
