В историята на много велики някога цивилизации огромна роля са изиграли народни предания и легенди, променили завинаги хода на историческото им развитие или предопределили гибелта им. Такава е легендата на ацтеките за връщането на техния върховен бог Кетцалкоатъл на земята в образа на бял мъж с брада, необикновена шапка и огнена пръчка.
И когато през 1519 година 34-годишният испански конкистадор и завоевател Ернан Кортес де Монрой и Писаро се появява край островчето Сан Хуан де Улуа на западния бряг на страната, всички са убедени, че набитият брадат мъж с черна испанска шапка и пушка в ръка е самият върховен индиански бог.
На Кортес е организирано тържествено посрещане, защото никой не знае, че всъщност човекът, който пристига, е завоевател, мечтал и планирал дълго преди това завладяването на Мексико. Това е голямата цел на един от най-известните авантюристи през Средновековието, пристигнал 14 години по-рано в Новия свят и заселил се като колонист в Санто Доминго.
За малко повече от едно десетилетие Кортес, наследникът на испански благородник и родственица на друг завоевател - Франсиско Писаро, успява да спечели достатъчно пари; да се издигне до главнокомандващ военния флот в столицата на испанското владение Испаньола - Санто Доминго и да тръгне на експедиция към Мексико.
Пристигайки, Кортес основава селище, което днес е град Веракрус, и благодарение на помощта на една индианка, която му става преводач и помощник, той е посрещнат от местното население и владетеля на империята на инките Монтесума ІІ с почести, предоставени са му всякакви удобства.
Възползвайки се от гостоприемството, Кортес с измама пленява вожда Монтесума и започва да издава заповеди от негово име. Той открива и ограбва огромните богатства на империята, състоящи се от тонове злато и скъпоценни камъни; справя се с предателствата на своите хора; подкупва или убива неудобните сред тях и накрая с малка група войници успява да подчини една могъща империя.
Методите му са прости, жестоки и ефикасни. Той обсажда столицата на инките, разрушава кладенците за вода на въстаналото срещу испанците население, с подкупи спечелва враждебното на инките племе тласкала и ги използва за нападенията си срещу империята на инките. Когато надделява след щурм срещу града, избива почти цялото мъжко население, оставяйки болните, слабите и ранените да умрат, а останалите превръща в роби.
По-късно предприема експедиция за завладяване на Хондурас, след като научава, че и там има не по-малко злато, отколкото при инките, но не успява да се справи с тази задача, защото се разболява тежко от малария. Връща се в Мексико, тъй като в отсъствието му властта му е узурпирана. С верни хора си възвръща загубените позиции, но е отзован обратно в Испания от краля.
След аудиенцията при владетеля Ернан Кортес се озовава в Алжир с експедиция, чиято цел е завладяването на тези земи. Основава и колония на полуостров Калифорния, изследва непознати места и се оказва един от хората, направили най-много за испанската експанзия в Новия свят.
Мечтата му да се завърне в покореното от него Мексико не се осъществява, защото през 1547 година Кортес се заразява от дизентерия и умира близо до Севиля. Тогава конкистадорът е на 62 години.
Молбата му да бъде погребан в Мексико е изпълнена, а костите му са премествани многократно. Сега гробът му е засекретен заради заплахи за унищожение на костите му от индиански организации с националистически уклон.
