Няма как да не сте чували това понятие, но какво точно се крие зад Нюрнбергски процес? Това са всички онези процеси, проведени в германския град Нюрнберг, на които се разглежда вината на организациите и лицата, свързани с Холокоста (1933-1945 г.) и събитията, съпътстващи Втората световна война (1939- 1945 г.).
От особено значение е първият Нюрнбергски процес, известен като МВФ (Процесът срещу главните военнопрестъпници пред Международния военен трибунал), на който са обвинени 24 от най-важните хора за Нацистка Германия, в това число и Гьоринг (преди насрочената му от процеса екзекуция, той се самоубива чрез отрова), Рудолф Хес (главен заместник на Хитлер), Вилхлем Кайтел (ръководител на Вермахта) и др. 18 от от подсъдимите са осъдени на смърт, а 3-ма от тях са освободени.
На фона на последвалите процеси, проведени в Нюрнберг, голямо възмущение предизвиква т.нар. Процес срещу докторите, защото именно на него става ясно какви ужаси са се случвали зад стените на концентрационните лагери. За съжаление, някои от главните "експериментатори" с човешкия живот, какъвто е и небезизвестният Доктор Менгеле, успяват да избягат в чужбина.
По своята същност Нюрнбергският процес, наречен Процесът на 20 век, е крайно необичаен, погледнато от всички възможни страни, което пък довежда до голям подем в общонационалното Наказателното право.
Ето 3 от основните негови принципа, които предизвикват не малко критики сред образованата и запозната със законите общност:
1. Всички съдии, участвали в Нюрнбергския процес, са избирани от страните победителки, което безспорно нарушава безпристрастността им;
2. Съдът в Нюрнберг е едноинстанционен съд и всички решения, които взима той, са окончателни, а както гласи чл. 19 на неговата Харта: Трибуналът не е обвързан с технически правила за привеждане на доказателства, решава сам какви показания и доказателства са допустими и е задължен да бъде експедитивен във възможно най-голяма степен. Той ще приеме всяко показание, което сметне, че притежава доказателствена стойност. Нещо недопустимо в законите на всички държави, явяващи се обвинители в процеса.
3. Още през 23.08.1938 г. е подписан германо-съветския пакт за ненападение, според който Полша би трябвало да бъде разделена между Германия и СССР. Защо тогава повдигнатите обвинения по този казус са само срещу Германия, но не и срещу действията на СССР?
Процесът в Нюрнберг приключва официално през 1949 г., но витаещите около него въпроси не стихват и днес.
Коментари