Жените са нежни и крехки същества, но не и Нзинга - дивата африканска кралица, която успява да накара дори жестоките португалски завоеватели да гледат на нея със страхопочитание.
Историята на младата Нзинга започва през XVI в в югозападния африкански регион, където се намира днешна Ангола.
По това време териториите са окупирани от португалците, а самите африканци са разединени. Благодарение на усилията на една амбициозна жена, племената се обединяват и повеждат борба за независимост.
Анна Нзинга Мбанде, останала в историята като кралица Нзинга, се ражда около 1583 година. Момиченцето се ражда с пъпна връв, увита около врата и според легендите, които местните жители разказват до ден днешен, това я белязва за цял живот.
Баща на момичето бил крал Ндонго, който управлявал част от разединена Ангола и от когото малката Нзинга получила първите си уроци по управление.
Момиченцето се оказало великолепен ученик. Тя внимателно наблюдавала как баща ѝ управлява, как изготвя военни стратегии, как манипулира хора.
Постепенно младата принцеса станала отдадена към съдбата на хората в Родното Ндонго и всячески искала да им помогне в борбата с враговете им от Конго.
Междувременно обаче португалците решават да направят Ангола свой основен източник на роби за продажба.
Бащата на Нзинга сключил сделка със завоевателите, за да защити своите хора от ловците на роби, но скоро след смъртта му белите решават, че няма нужда да спазват своята част от сделката.
Нещо повече - те арестуват и пленяват сина му, неговия наследник и го хвърлят в затвора.
Тогава при португалските управници отива Нзинга - младата кралица и им заявява, че брат ѝ трябва да бъде незабавно освободен, а с него и всички роби от Ангола.
За да се надсмеят над африканката португалският губернатор не предлага на гостенката си да седне, но това не може да я сломи. Тя заповядва на един от поданиците си да коленичи и го използва за стол, докато говори с белите.
Когато преговорите приключват, тя заповядва на слугата си да се изправи и пред смаяните очи на португалците му прерязва хладнокръвно гърлото.
Държанието на момичето обърква окупаторите, които разбират, че пред тях не стои обикновена девойка, а истинска безмилостна кралица и бързо изпълняват исканията ѝ.
Братът на Нзинга е освободен, но малко след това умира при загадъчни обстоятелства, а съвсем скоро след това този свят напуска и неговият новороден син и наследник.
През 1624 година на трона на Ндонго застава Нзинга, за която мнозина смятат, че е лично отговорна за смъртта на брат си и племенника си.
Други смятат, че смъртта на брата е самоубийствен акт на отчаяние пред невъзможността да се справи с тежкото положение в страната.
В опит да се справят с противника португалците и местните съветници изготвили хитър план, извели Нзинга от страната и на нейно място поставили да управлява сестра ѝ. Но новата кралица била предана на сестра си и ѝ докладвала всичко с най-големи подробности.
В това време Нзинга създава своята колония с център Матамба, откъдето се надява да сключи мир със завоевателите или дори да ги победи.
Постепенно колонията на Нзинга се разраства, приемайки всички избятгали роби. С помощта на холандски войници тя успява дори да прекъсне търговските пътища за продажба на роби, утвърждавайки се на престола.
През 1655 година португалците отстъпват пред мощта на Нзинга и прекратяват търговията с роби, като по този начин поданиците на кралицата успяват за избегнат европейската колонизация.
Но това, което тази забележителна жена дава на жителите на днешна Ангола, е много повече от независимост. Тя им дава чувство за национално самосъзнание, заради което тя е почитана вече 300 години и е смятана за национален герой.
