Всяка година на 1 и 2 ноември в Мексико хората отбелязват Деня на мъртвите, за да отпразнуват живота. Това е една традиция със сложно религиозно-окултно съдържание. Тя идва от вярването, че на този ден душите на мъртвите се връщат на земята. За европейците това е една друга гледна точка към смъртта и живота, която ни помага да разберем древната мексиканска култура. През 2003 година ЮНЕСКО включва този празник в световното културно наследство. Интересно е да се научи повече за Деня на мъртвите в Мексико.
Историята на Деня на мъртвите
В този празник мексиканците са вплели древните ритуали на ацтеките, маите, тотонаките, махуа и други древни южноамерикански народи. Празникът почита неразривната връзка, която съществува между живота и смъртта.
Корените на този ритуал са много страни, още от времето преди испанското завоевание. Тогава племената, населяващи днешно Мексико имали по-различна представа за живота и смъртта. В техните вярвания мъртвите отивали на различни места, в зависимост от това каква е била смъртта им.
Децата отивали в специално място, падналите в бой на друго, а останалите заедно обитавали свое място, в което в продължение на 4 дни или 4 години минавали през различни изпитания. Накрая поднасяли дарове на господаря на мъртвите и неговата жена Катрина.
В гробниците на мъртвите се слагали дарове - вещи, които ползвали през живота си. Празненствата траели около 2 месеца, включвали към тях и жертвоприношения. Правели олтари и танцували, приготвяли празнични ястия.
Испанците опитали да променят тази ужасяваща според тях традиция като преместили деня на мъртвите през януари.
Традициите в Празника на мъртвите
Днес този древен празник е своеобразна смесица от католически и езически вярвания. На 1 ноември, денят на Вси светии се почитат мъртвите деца. На 2 ноември е денят на починалите възрастни.
Традицията за Деня на мъртвите включва декориране на големи олтари с цветя. Роди, слънчогледи, невени; музика и танци; много храна; почистване и украсяване на гробовете. Много хора се събират на гробищата, за да са заедно с душите на починалите си близки. Вярва се, че ароматът на цветята, музиката и светлините ще помогнат на душите да се ориентират и да не загубят пътя към земята.
В Мексико сити се провежда ежегоден парад на смъртта. Стотици жени, облечени като Катрина, или елегантната смърт, в цветни рокли, със сложен грим на лицето излизат на шествие в града на Празника на мъртвите. Образът на Катрина се възприема като алегория на смъртта и е важен елемент от празника. Катрина е скелет с помпозна шапка и цветна рокля и иронизира модата на висшите класи в началото на 20-ти век, осмиваща мексиканците, които подражавали на европейската аристокрация.
Този празник несъмнено е атракция, съчетание на стари и съвременни традиции, които благодарение на киното, което популяризира празника, се е превърнал в събитие на културния живот, предизвикващо международен интерес.
