Варна – градът на мъртвите вампири

Старото гробище край варненския квартал Виница крие зловеща тайна. В него са заровени останките на стотици вампири.

При разкопки в района на старото село Кестрич археолозите се натъкнали на множество човешки останки, които си приличали по едно – всички те са били прободени с шило след смъртта си, а труповете им са били увити в бодли от жив шип.

Предания за вампири на територията на България датират много преди Холивуд да ги превърне в най-печелившата машина за печатане на пари. Прародителите ни, които са обитавали нашите земи, са изпълнявали редица ритуали и обреди, за да се освободят от някой вампирите и сомнамбулите.

Един от най-странните ритуали, на които са се натъквали изследователите и описан в книгата „Пробождане на мъртвеца нож в с. Кестрич, чийто автор Герги Антонов е енорийски свещеник на село Крестич и двореца Евксиноград.

В книгата му подробно се описва ритуалът, който местните хора да изпълнявали, за да се отърват от преследване и от духове на починалите в селото чужденци (чуждоземци).

Когато другоселец починел в с. Кестрич, местните не бързали да го положат в земята. Първо оставяли трупа му да престои една нощ на света земя в църквата на селото. На следващия ден, преди „да му затулят слънцето“ те го увивали старателно с бодли от жив шип, след което го пробождали със стар нож или жило под врата, от ляво.

Суеверията на местните се подхранвали от факта, че другоселците или чужденците не са имали близки хора в селото. Така, когато някой от тях е починал, не е имало кой да стои до тялото му и да бди над душата му.

Шиповете, с които увивали мъртвото тяло, е трябвало да спрат вампирясалия да излезе от ковчега и да обикаля из селото. А шилото е трябвало да предпази домашните животни и малките деца от острите му зъби и жаждата за кръв.

Дали всички тези обреди са вършили работа е трудно да се каже. Все пак писмените сведения от този период, които се съхраняват в местния православен храм и откритите документи в читалището показват, че нито един от погребаните чужденци не сее върнал за да тормози близките.

Практикуването на този обред е продължило почти до края на XIX век, след което постепенно е замрял.