Живот след смъртта

Холандски лекари от болница Рийнстейт систематизирали данни, получени при разговори с хора, преживели клинична смърт. Били проведени разговори с 344 пациенти, върнати от състояние на клинична смърт.

Възрастта им била от 26 до 92 години, като три четвърти от тях се оказали мъже. Проведени са и разговори с хора, които са били в дълга кома, за да обяснят, какво са преживели.

Осемнадесет процента от възкръсналите си спомняли подробности за много неща в минутите, в които не са можели да чувстват, нито пък да чуват или да виждат.

Дванадесет процента разказали, че са срещнали мъртви роднини и приятели. Според холандските специалисти тези проценти са достатъчни, за да преосмислим представите си за човешкото съзнание.

Повечето специалисти по проблемите на мозъка смятат, че съзнанието е продукт на дейността на човешкия мозък във физически смисъл. Но ако се вземе предвид опитът на хората, преживели клинична смърт, може би хората могат да имат съзнание дори когато мозъкът им не проявява признаци на активност, които могат да бъдат регистрирани от електрическите апарати.

Според холандски лекари това прилича на телевизор – ако го отворите, вътре няма да намерите програма, защото телевизорът е само приемник. Когато изключите приемника, телевизионната програма пак си е в него, но не можете да я видите.

Така е и с мозъка – когато той се изключва, съзнанието ви е вътре, но вие не можете да го почувствате в тялото си. Теорията, че при клинична смърт човек е под влияние на процесите на умиращия мозък и се получават сривове на паметта, не е издържана.

Това личи по факта, че хората си спомнят години наред това, което са преживели в клинична смърт. Това разбива тезата, че виденията при клинична смърт са в резултат от сривове на паметта.

Всеки, който е преминал през клинична смърт, променя рязко начина си на живот. Променя се характерът, навиците и поведението на тези хора и те престават да се страхуват от смъртта, а към хората наоколо се отнасят с невероятна любов.