Световната култура има своите образци от всички краища на Земята и от всички времена. Едно от най-древните и в същото време най-значителните произведения - творение на древната мъдрост, е египетската книга на мъртвите.
Изключителна дълбочина на мисълта, богато въображение, митология и философски виждания, поетическа фантазия - това са само част от достойнствата на това прастаро съчинение, наследило хилядолетни традиции още от времето на строителството на пирамидите. Наричат книгата енциклопедия на духовния живот в Древен Египет и това е точно определение на този значителен паметник на старата култура край Нил.
Египетската книга е открита от френския египтолог Жан Франсоа Шамполион през ХІХ век. Откритието се отнася за западната цивилизация, защото древният текст е добре познат и широко използван в по-стари времена в Египет. Възприеман е като наръчник за пътуването в света на мъртвите и задължителен предмет в погребалните ритуали, осигуряващ безсмъртието на човека, погребан с текста.
По своята същност книгата на мъртвите е сборник от заклинателни текстове, заупокойни молитви, хвалебствени песнопения и устни предания, както и разнообразни погребални церемонии от времето на трите царства в древността. Това са погребалните практики, от които най-напред са се ползвали само фараоните, но в книгата те са преработени и подготвени за употреба от всеки, който поема пътя към вечността.
Като творение на писменото изкуство, книгата на мъртвите не се отличава с цялостност. Разделянето на отделните текстове на глави и даване на заглавия на тези откъси е условно, текстовете често се повтарят. При четене трудно се свиква както със стила, така и със структурата на мисловния поток на автора. Това се дължи не само на отдалечеността във времето от нашето мислене, но и от сборния характер на творбата. Какво по-добро доказателство, че става въпрос за колективно словесно творение за масова употреба.
Книгата на мъртвите е издържана в метрично и в по-голяма степен в тонично стихосложение, което не е характерно за египетското изкуство чак до идването на елините. Тя е изпълнена с йероглифи, но тъй като те са символи, тяхното тълкуване е трудно за западното мислене.
Ценността на творбата е в поредицата от древноегипетски митове, герои, случки, събития, сътворени от въображението на много поколения, живеещи край Нил и те дават представа за мирогледа и вярванията на хората за един дълъг исторически период. Някои са от средата на ІІІ хилядолетие преди новата ера, но най-вече текстовете са от Средното царство. В епохата на Новото царство вече са част от погребалния инвентар.
Проучванията, публикациите, преводите и тълкуването все още не могат да дадат ясна и пълна представа за точното предназначение на книгата. Именно заради нейната многоликост, египетската книга на мъртвите се приема като наследник на много древни традиции и оттам като емблематично произведение на изкуството на Древен Египет.
