Книгата на мъртвите е общо название на древноегипетски текстове, които са погребални и всъщност са познати като Книга на идващите или отиващите отвъд земната реалност и познатия живот на земята. В онези далечни времена се е смятало, че животът е вид подготовка към дългия период на задгробния живот, управляван от боговете. Името „Книга на мъртвите” е дадено от германския египтолог Карл Лепсиус.
В египетската Книга на мъртвите има раздел, който обръща специално внимание на древните амулети. В съвременната наука те са известни и представляват парчета зелен аспид /кристална слюда/, а понякога са фигурки на животни, които са били поставяни на гърдите на мъртвеца. Тези амулети са открити в голяма част от праисторически погребения в различни райони от Египет. По-късно тези животински фигури изчезват напълно след края на неолита и са заменени правоъгълни аспидни пластинки, върху които са изрязвани грубо фигури на животни и други такива изображения.
Книгата на мъртвите е сборник, който обяснява вярванията и разбиранията на древните египтяни за задгробния живот. Книгата съдържа молитви и заклинания, които помагат за възкръсването на душата на мъртвите, за пътя и към света на мъртвите и обратно.
Самото име на книгата е общ начин да се назоват текстовете в нея, тъй като в някои директни преводи заглавието е по-различно – „Изговаряне на възникване през деня”, което всъщност включва изговарянето на определени молитви за излизане през деня. Книгата съдържа 189 глави, но нито един от откритите текстове и папируси не включва всичките тези глави. Предназначена е за четене на глас от живите и мъртвите души, за да могат мъртвите да възкръсват.
Най-хубавите образци на книгата са от времето на 18-та династия. В тази династия влизат някои от най-могъщите фараони като Ехнатон, Тутанкамон, Тутмос, великата Нефертити и още други. Папирусите са били богато украсени и главно жреци и чиновници са ги притежавали.
Коментари