Група археолози, ръководена от професор Куталмиш Гюркай (Kutalmış Görkay) от университета в Анкара, откриват три гръцки мозайки в турския град Зеугма, разположен близо до границата със Сирия. Мозайките датират от 2 век. пр.н.е. и представляват голям интерес за изследователите.
Разкопките в околностите на Зеугма започват през 2007 г., когато в района се засилва строителството на водноелектрическата централа Биреджик. Осъзнавайки, че древните съкровища са под заплаха от наводнения и се нуждаят от защита, учените активно се включват в борбата за запазване на археологическата находка. Предполага се, че и други артефакти могат да бъдат намерени на територията на Зеугма, така че разкопките не спират.
Според професор Гюркай преди хиляди години мозайките са били неразделна част от интериора на жилищни сгради. По правило гърците изобразявали различни митологични персонажи, богове и герои, като внимателно съпоставяли образа със стаята, която декорират. Например, в спалнята най-често може да се види портрет на Ерос и Психея. Те седят на мек диван с крака на широка стойка. Ерос седи бос, краката на Психея са покрити с наметало. Те също седят на малко разстояние един от друг и главите им се обръщат един към друг. Ерос е представен като красив млад мъж без риза, носещ корона от листа на главата си и с букет в дясната си ръка. Психея е облечена в туника с ръкави, наметката ѝ е от полупрозрачен материал. Главата е украсена с венец от листа и воал. Мозайката е намерена в римския дом на Посейдон и датира от около II до средата на III век.
Всяка сцена трябвало да направи специално впечатление. Мозайките свидетелствали не само за изискания вкус на собственика на къщата, но и за неговите интереси. Сред образите на мозайките в Зеугма още са портретите на:
- Деветте музи, богини на вдъхновението, литература, наука и изкуство;
- Талия, муза на комедията и идиличната поезия;
- Океан (божествено олицетворение на морето) и неговата спътница Тетис, богиня на водите, заобиколен от морски създания и четирима души, яздещи делфини;
- Посейдон, бог на морето.
Градът на територията на съвременна Зеугма съществува от 3-ти век. пр.н.е. Тогава той се наричал Селевкея Ефрат, тъй като е основана от командира Селевк Никатор, който служи с Александър Велики. През 1-ви век пр.н.е. градът е завладян от римляните и преименуван, думата „зеугма“ означава „мост“. Зеугма се намира на пресечната точка между гръко-римския свят и Персия и поради географското си положение градът става един от центровете на Източната Римска империя.
През римския период градът преживява своя златен век. В тези времена в Зеугма са се помещавали два римски легиона, тук са минавали основни търговски пътища, а градът е бил пункт за събиране на пътни такси. Стотици години Зеугма процъфтява като религиозен и военен център, като е най-големият и най-важният град политически, икономически и стратегически на източните граници на Римската империя. Населението достига приблизително 20-30 хиляди души.
През 256 г. сл. хр. Сасанидският крал Шапур I превзема Зеугма и я унищожава. След тази дата тя така и не достигна предишната си слава.
Днес музеят на мозайките в Зеугма се счита за най-голямата колекция от антични мозайки в света. Какво още ще могат да открият археолозите - може само да се гадае.
