Британско списание публикува неотдавна статия, посветена на необичайно явление, което група новозелендски рибари наблюдавали във водите на островите Антипод.
Странният феномен представлявал стотици подводни огнени кълба, които сменяли цвета си.
Островите Антипод са група скалисти необитаеми острови в Тихия океан, които се намират близо до Нова Зеландия. Площта им е 60 квадратни километра. Кръстени са така, защото са разположени почти противоположно на Гринуичкия меридиан.
На огненото явление станали свидетели рибарите от кораба „Смел”. По думите им в морето имало хиляди сияещи сфери под водата, някои от които с диаметър 10 метра. Капитанът на "Смел" Рандолф Дурхан е категоричен, че сферите са се появили в безветрено време и рибата изведнъж изчезнала.
Подводният огън имал оттенъци на всички цветове на дъгата, които постоянно се меняли. Зелените сфери жълтеели, а виолетовите розовеели. Когато задухал вятърът обаче, сферите изчезнали.
На фотографии, направени от космически спътник, цветните огньове са засечени по бреговете на Нова Зеландия, недалеко от Оуклънд и Уелингтън, но друг кораб освен "Смел" не е съобщил за нетипичното явление.
Сфери, които сияят в различни краски обаче са наблюдавани и в Югоизточна Азия, Индийския океан и по бреговетена Източна Африка. Данни за подводни огньове или кълба има през 20-те, 50-те 70-те и 90-те години на XX век.
В Средиземно море подводни огньове наблюдавали още през XVIII и XIX век. Има исторически свидетелства от 1789 г., когато армадата на Наполеон от 472 кораба дошла на брега на Малта. Франските матроси станали свидетели на същото явление.
В Егейско море древните гърци приписвали кълбата, които изниквали пред очите им на властелина на морето Посейдон.
Според древногръцкия мит Тритон, синът на Посейдон и Амфитрита, който откръста нагоре бил човек, а останалата част от тялото му била на риба, се влюбил в майка си богинята на морските дълбини Амфитрита. Тя спуснала между себе си и сина си завеса от цветни кълба, за да не може Тритон да вижда предмета на греховната си страст.
Според друга версия на мита, цветните сфери излизали от тризъбеца на самия Посейдон. Когато богът е сърдит, той ударя в дъното жезъла и от него излизат сияещите кълба. Древните елини се страхували от кълбата. Те вярвали, че те са предвестници на големи земетресения.
Римляните считали, че кълбата са атрибут на бога на морето Нептун. Когато той започвал да танцува с богинята Салакия, олицетворяваща движението на морето, във водата се появяват разноцветни огньове.
Викингите, наблюдавали явлението в северните морета, също го приписвали на върховното си божество. Норвежците вярвали, че с кръговете бог Один предсказвал, че ще се завърнат по родните си места с богата плячка. За тях това явление било добро предзнаменование.
През Средновековието мореплавателите наричали цветните подводни огньове кълба на Сатаната.
Загадъчните сфери привлекли вниманието на френския океанограф и пионер в подводните изследвания Жак Ив Кусто.
Той ги видял през 1957 г. по бреговете на Монако и Франция, а по-късно през 60-е години и в Тихия океан. Кусто нямал сериозно обяснение на явлението. Океанографът предполагал, че то е оптически ефект - игра на слънчевите лъчи под водата.
В началото на XXI век кълбата на Сатаната привлекли интереса на американския биолог Джон Дърхам. Той нарекъл явлението морско северно сияние. Дърхам смятал, че разноцветните кълба са отражение на морското дъно или рефлекция на светлината в морската вода.
При някои условия плътността на морската вода непрекъснато се мени, и поради тази причина постоянно променящите се индекси създават оптическата измама за огнени кълба под водата.
Хипотезата звучи правдоподобно, но винаги има едно "Но". Плътността на водата се мени там, където има подводни течения, а сферите се наблюдават само, когато няма подводни течения.
Цветните топки днес се наричат НПО - неидентифицирани подводни обекти. Изследователите вярват, че цветните топки са следи от израсходваното гориво на поводно НЛО, както следите, които самолетите оставят в небето.
