На Западния бряг, в земите на Палестинската автономия, съществува град, неречен Йерихон, който се намира най-ниско под морското равнище в света - 240 метра под нивото на Средиземно море. Той е известен с това, че е най-старият непрекъснато населяван град на Земята. Данни за него има в Библията, а сега могат да се разгледат руините на старото селище отпреди 10 хиляди години, които са доказателство за древната му история.
Възникване на град Йерихон и развитие в древността
Около потока Тел ес Султан, който е непресъхващ, възниква древно селище. Областта е богата на алвеолни почви и с това кара скитащите ловци да уседнат и създадат населено място, където да се занимават със земеделие и животновъдство. Археолозите разкриват на мястото 23 културни слоя на древните цивилизации по тези места.
Най-старият слой е от Х-VІІІ хилядолетие преди Христа. Неолитните жилища от началния период на усядане са малки, кръгли, построени от кирпичени тухли.
Предполага се, че в резултат на разрастването на селището през VІІІ хилядолетие преди новата ера, то е било дом на 2-3 хиляди човека. Този древен град е бил и първият с крепостна стена, за която се смята, че е била построена, за да пази населението от наводнения. Това е най-ранното укрепление, познато на света. Жилищата постепенно от кръгли стават правоъгълни, каквато строителна практика се е запазила до днес.
В началото на бронзовата епоха Йерихон вече е процъфтяващ град в Палестина. Почти хилядолетие се развива градът, преди да бъде разрушен от номадите в края на ІІ хилядолетие преди Христа. В средата на тази епоха Йерихон отново е построен като укрепено селище, но за разлика от първия път новата крепостна стена е от кирпич, а не от камък.
За този период от развитието на града разказва Библията. Времето съвпада с похода на евреите към обетованата земя и пътят им минава през Йерихон. Според легендите стените на града рухват от рева на еврейските тръби и израилтяните, начело с Исус Навин, влизат в Йерихон. Археолозите откриват паднали градски стени, както и зърнохранилище с изгоряло зърно, което подсказва, че превземането е било неочаквано и местните не са успели да скрият хранителните запаси.
След това унищожение Йерихон остава слабо населено място до началото на желязната епоха, когато отново се разраства. През 538 година преди Христа царят на персите Кир ІІ го възстановява и развитието му продължава чак до днешни дни.
Древното поселище е свързано с многобройни вярвания и древни събития. Освен легендата за Йерихонските тръби, които срутват крепостта, съществува и вярване, че водите на потока, около който възниква селището, са превърнати в лековити от пророка Елисей.
С името на Исус Христос Йерихон също се свързва нееднократно. Божият син е преминавал през града, а след кръщенето си в река Йордан посещава местност в околностите на града. В близост до Йерихон се намира и мястото, където дяволът изкушава Исус в продължение на 40 дни.
Мнението на археолози и изследователи на древността е, че това е най- старият град на Земята с история на повече от 10 хиляди години.
