През 40-те години на XX век в пустинята около Шахдад, в провинция Керман в Иран е открит загадъчен град. Селището, което носи името Макхуник, някога е било дом на древна цивилизация на джуджета.
В наши дни градът е познат под името Шахр-е Котоулеха - градът на джуджетата, но в миналото е бил известен като Домът на малките хора, Градът на Джуджето и Земята на малките хора от небето.
Древното селище предизвиква недоумение у археолози и историци. Причините за това са няколко.
На първо място, никой от учените не е предполагал, че на това място може да е имало останки от древна цивилизация. Откриването на толкова запазен град е предизвикало истински бум в археологическите среди.
Пристигналите на място група археолози са установили, че селището е било населено още от праисторически времена. Смята се, че то е било в разцвета си към край на четвъртото хилядолетие преди новата ера.
При разкопките са открити работилници, редица жилищни сгради, както и гробница. Всички те са лежали заровени в сърцето на пустинята Лут в продължение на няколко хилядолетия, докато не са били открити.
Разкопките са разкрили на учените, че обитателите на селището са били разделени по занаяти, на едно място са живеели фермери, на друго - бижутери, до тях майстори и т.н.
Но най-голямата загадка са отдавна изчезналите обитатели на селището. По всичко личи, че те са били джуджета.
Повече от 800 древни гроба в града на джуджетата са били разкопани и всички те са съдържали останки от много дребни хора. Били са открити също мумифицирани останки на джудже, което потвърждава тезата, че на това място е живяла изчезнала цивилизация на джуджета.
Предположенията на учените се допълват и от странната архитектура на сградите, от големината на улиците и инструментите, открити при разкопки в Макхуник.
Големината на къщите, стените, покривите и дори рафтовете били пригодени, така че да се използват само от малки хора.
Според д-р Сюзън Мартинес, написала книгата История на малките хора - духовно напреднали цивилизации по света в далечното минало Земята е била населявана от древна раса от малки хора.
Действително легенди и предания за джуджета богове има във фолклора на редица древни цивилизации. За расата на джуджетата се споменава в историите, които се разказва в Мексико и Перу, Менхуне в Хавай, Нунехи, при индианците Чероки и др.
Дали древният град Макхуник със своите малки ковчези, ниски врати и в могили и изключително ниски и тесни колиби е изгубеният град на хората джуджета, е рано да се каже.
Тя посочва легенди и истории като джуджетата богове в Мексико и Перу, Менхуне в Хаваи, Нунехи на индианците Чероки, африканските пигмеи и Семанг от Малайзия.
Според д-р Мартинес теорията за древни джуджета се потвърждава от доста археологически находки като мрежи от тесни тунели, малки ковчези, ниски врати в могили и изключително ниски и тесни колиби.
