Музикалната 2020 година е посветена на Лудвиг ван Бетовен. Тази година се отбелязват 250 години от рождението на един от най-разпознаваемите и влиятелни композитори, живели някога.
И това не са просто думи, защото се отнасят до човека, преоткрил симфонията, прекроил струнните квартети и пренаписал сонатите за пиано. А това навежда на логичния извод: Бетовен е геният, променил музиката завинаги.
Ако мисловно пренесем композитора в съвременния свят, ще го определим като една от първите глобални мегазвезди в музиката. Произведенията му имат силата да докосват, трогват, вдъхновяват и свързват хората с универсалния език на едно от най-великите изкуства.
Какво още не знаем за Бетовен - човека, композитора, гения, който никога няма да бъде забравен, защото изкуството му е вечно?
Житейска история и съдба на Лудвиг ван Бетовен
Бетовен е истинска загадка за изследователите си. Първата от неразгаданите му тайни е за датата на раждането му. Не е известна със сигурност, но се знае, че е кръстен в Бон на 17 декември 1770 година. Най-вероятно е роден предишния ден. Родната му къща в Бон е запазена и сега е музей.
Баща му Йохан ван Бетовен е певец-тенор в капелата на ерц херцога на Бон. Майка му Мария Магдалена Кеверих е дъщеря на придворен пивовар и готвач. Първото им дете Лудвиг Мария умира съвсем малък, а второто е бъдещият гений на музиката, когато също кръщават Лудвиг, на дядо му. От всички 7 деца оцеляват 3 момчета, от които Лудвиг е най-големият.
Без съмнение момчето е роден гений и това му качество се проявява още в ранното му детство. Той свири на цигулка, пиано и орган, но предпочита импровизациите пред следенето на нотите. Нещо повече, по-късно за изпълненията му казват, че който не е слушал неговите импровизации, не знае нищо за музиката.
За музикалното му образование най-напред се грижи баща му, който има склонност към алкохола. Жестокото му отношение към детето се проявява по-късно в характера на композитора, който се отличава със склонност към усамотение и размисли.
Ученическите години на Бетовен са белязани с неуспехи, изоставане, смяна на различни училища, докато накрая след едва 5 години обучение напуска училище, за да се отдаде на музиката и да работи като органист, подпомагайки финансовото оцеляване на семейството.
Късметът му се усмихва, когато негов учител става Кристиян Нефе, музикант с добра школовка, който не само запознава момчето с най-доброто от творчеството на други композитори, но се грижи и за попълване на пропуските в общото образование на Бетовен. Покрай работата си като органист, за която му съдейства неговият учител Нефе, 14-годишният младеж се запознава с някои изявени музиканти, като приятелствата от тогава запазва до края на живота си.
През 1787 година 17-годишният Лудвиг заминава за Виена с учителя си Нефе, за да задълбочи образованието си по музика и да се запознае с Моцарт. Великият маестро остава очарован от младия Бетовен и му предрича блестящо бъдеще. Скоро обаче младият музикант е принуден да се върне, защото умира майка му и най-големият син трябва да поеме грижата за двамата си по-малки братя, тъй като алкохолизмът на бащата се задълбочава.
През 1792 година Бетовен заминава отново за Виена, където взима уроци от Хайдн, с когато се запознава преди това, от Салиери и други музиканти. Запознава се с влиятелни хора - аристократи, музиканти, обществени дейци. Изнася концерти и печели слава като талантлив пианист, но истинската му страст е композирането.
Две години по-късно при него във Виена идват и по-малките му братя. Влиятелни хора, които обичат музиката, му помагат да живее във Виена, като му осигуряват дом и годишна издръжка. До края на живота си Бетовен се грижи за своите братя, както и за племенника си, след смъртта на единия си брат - Карл.
Още когато е на 30 години Бетовен има здравословни проблеми. Той боледува постоянно, но най-големият проблем се явява бързото намаляване на слуха. Още на 27 години Бетовен започва прогресивно да губи слуха си. От 1813 година той вече използва слухова тръба, специално изработена за него.
Тъй като комуникацията му с останалите хора е затруднена, Бетовен използва разговорни тетрадки, в които си пише с хората, с които общува. Тези тетрадки са от 1818 година, което означава, че по това време Бетовен вече не чува напълно.
Прогресивното влошаване на здравето му продължава и последните месеци преди смъртта си Бетовен е на легло, посещават го много негови приятели и почитатели. Умира на 26 май 1827 година, на 56 години.
За причината на смъртта му отново има неясноти, раждащи легенди. Колебанията са между цироза на черния дроб, двустранна пневмония и отравяне с олово.
Аутопсията показва, че той е имал уголемен черен дроб, слуховите му нерви също са силно уголемени. Съвременните изследвания обаче силно накланят везните към отравяне с олово от евтиното бяло вино, което той пиел в големи количества. На погребението му се стичат 20 хиляди човека.
Творчеството на Бетовен и ролята му в историята на музиката
С Бетовен приключва епохата на Виенската класика. Композиторът с винаги навъсен поглед влиза в историята на музиката като музикалният революционер, който прокарва пътя на романтизма.
Музиката на Бетовен има собствена драматургия, а темите, които геният избира са кратки и се запомнят лесно. Във великата Девета симфония Бетовен прави нещо революционно - включва хор в едно инструментално произведение и това се оказва гениално.
На поколенията Бетовен завещава 240 произведения - симфонии, клавирни концерти, струнни квартети и една опера - Фиделио, писана по поръчка. Тя обаче претърпява фиаско и е подложена на унищожителна критика на премиерата през 1805 година. Бетовен дълго работи над партитурата и третият вариант най-после постига успех.
Цял свят днес познава началото на Петата симфония на Бетовен. Става въпрос за 4 тона, които имат огромно въздействие върху слушателите. Композиторът пише общо 9 симфонии, много по-малко от други композитори. Моцарт има 41 симфонии.
Но днес всеки голяма оркестър с претенции има в репертоара си симфониите на Бетовен. Това са толкова мащабни и зашеметяващи като звучене творби, че след него композиторите не могат да се отърват от комплексите си за малоценност. Не е случайно, че никой друг не успява да напише повече от 9 симфонии.
Върхът е Деветата симфония. Бетовен вече е напълно глух, когато я пише. Не успява да чуе възторжените овации на премиерата. И днес тази творба пази своето могъщество, когато се изпълнява. Как успява композиторът да напише такова нещо, след като изобщо не чува? Отговорът е, че Бетовен притежава абсолютен слух, което означава, че във въображението си може да си представи как звучат отделните тонове и комбинациите им. Това е гениалност в най-висша форма.
Освен че е гений, Бетовен е и перфекционист. Той сякаш не композира за съвременниците си, а за бъдещите поколения. Поправя, пренаписва и дообработва творбите си. И успява да смае бъдещето. Днес той е сред композиторите, чийто творби се изпълняват най-често. Неговата Ода на радостта е химн на Европейския съюз, а името му е синоним на гениалност.
Коментари