Сократ - живот, постижения и цитати

Сократ е един от най-забележителните древногръцки философи за своето време, допринесъл значително за развитието на тази наука. Той създава напълно нов стил във философията – етика. По пътя му го съпровожда неговият златен принцип – човекът трябва да претърпи морално развитие, за да постигне успехи. Той посвещава живота си в убеждаване и обучаване на хората, посочвайки им правилния път, по който да тръгнат. Защото моралът е всичко...

Сокат се появява на бял свят в Атина, през далечната 469 г. пр. Хр., в семейство на скулптор и акушерка. Самият той прекарва юношеските години, посветен на скулптурата. Бъдещият философ изпитва силна привързаност към своя роден град и се стреми да бъде в постоянен контакт с хората в него. Той сформира принципите си от ранна възраст. Никога не е вярвал в боговете, смятал е, че човек определя съдбата и живота си.

Проявявал е и изключителна смелост, участвайки в цели 3 войни със Спарта. Жени се веднъж за жена на име Ксантипа, чиято слава е била на зла невеста, но това не е доказано със сигурност. Има трима сина, но не се превръща в образцова глава на семейство, тъй като не допринася по никакъв начин за живота нито на жена си, нито на децата си.

Целия си живот прекарва, действайки според собствената си философия – работи без да иска заплащане за труда си, отказва всякаква помощ, подкуп, милостиня, не отдава никакво значение на парите. Посвещава огромна част от времето си на беседи, спорове и обучения. Има много ученици, на които никога не взимал пари.

Философските идеи на Сократ са безкрайно любопитни, смислени и интересни и до днес. Той е известен с максимата „Аз знам, че нищо не знам“. Това е така, понеже по времето, в което живял, в Атина с появили софистите – хора, които не признавали никаква абсолютна истина. За тях всичко било субективно. С тях Сократ подхождал много хитро. Задавал им въпроси, които водели до нови такива и с течение на този кръговрат се стигало до истини, които нямало как да бъдат отречени. По този начин, философът искал да покаже, че никой не бива да настоява и убеждава събеседника си в дадена истина, в която даже той не е сигурен.

В центъра на своята философия, Сократ поставя хората. Той твърди, че човек трябва да полага грижи единствено за собствената си душа – не за тялото, имуществото си и всичко материално. Той смята, че човек е толкова богат, колкото е добра душата му. Хората трябва да притежават най-напред морални ценности, после всичко останало. Според него, най-висшата добродетел е знанието и човек никога не трябва да спира да се учи и да търси такова.

Интересен факт е, че Сократ не оставя никакво творческо след себе си. Той предпочита реалните разговори, беседи и обучения. Опира се на диалога.

Един от най-важните приноси на философа към света е неговия диалектичен метод, известен като Сократов метод. В основата му стои разрешаването на даден проблем, което се случва, след като последният се раздели на няколко въпроса. Така, в крайна сметка, отговорът излизал на яве. Методът помага за анализирането на проблема, за извличането на хипотези, за оборване на опонента чрез преразглеждане на собствените му принципи. Благодарение на него, Сократ е признат за баща на етиката, морала и политическата философия.

Сократ имал навика да постъпва изключително хитро с онези, които не знаели кой е той всъщност. Щом осъществял диалог с тях, правейки се на невеж, той задавал въпрос на човека отсреща, провокирайки го да се впусне в обяснения. Тогава Сократ му задавал само няколко лесни въпроса, с които му доказвал, че твърдението му не е вярно или не има и друга гледна точка. Целта на Сократ била да помогне да хората да прозрат истината.

Също както майка му, която като акушерка помагала на децата да се повяват на бял свят, истините били чедата за Сократ. Той се стремил да накара всеки сам да стигне до вярното твърдение до отговора на своя въпрос. Не го казвал направо, въпреки че го знаел. Той напътствал хората и ги учел.

Сократ следвал индуктивния метод – за да разбереш една истина, трябва да тръгнеш от частното към общото. Той учил хората, че трябва да се стремят да открият знанието за понятието. За него истинското щастие идвало тогава, когато душата е щастлива, когато притежаваш добродетели. Но как ще бъдеш добър, когато не знаеш какво е добро и как ще бъдеш щастлив, когато не знаеш както е щастие... Това в общи линии е принципа на философията на Сократ. Защото, ако човек знае какво е лошо и какво е добро, едва ли ще се стреми към лоши неща.

Около древногръцкият философ се заформило понятието „Демон на Сократ“. Така самият той определял своя вътрешен глас, гласът, чрез който Бог помагал на Сократ и на философията му, когато пред нея се изпречи проблем.

Точно въпросният демон става една от причините за смъртта на философа. Той получава тази присъда заради обвинения в развращението на младите хора. Смятало се, че Сократ не вярва в боговете или по-точно признава само своите. Освен това, някакъв вътрешен глас му казвал какво да прави и как да постъпва правилно. Философът така и не успял да опровергае обвиненията и да докаже невинността си. Съдът решил той да бъде отровен. Сократ умира на 71-годишна възраст.

През целия си живот Сократ правел това, за което бил на този свят, според самия него – проповядвал своята философия. Имал множество ученици и последователи, но накрая останал неразбран. Неговата максима и принципи се помнят и днес, и е добре да се замислим над тях, тъй като някои негови съвети биха могли да ни помогнат да преосмилим собствения си живот. Той призовава най-напред да познаем себе си, да познаем доброто, да познаем мира в собствената си душа, за да постигнем мечтаното щастие. Да живеем с това, което имаме или по-скоро с онова, което сами сме постигнали дотолкова, доколкото ни стигат възможностите. Да не изменяме на собствения си морал и принципи, и разбира се - да имаме такива!

Удивително е как древността ни служи и днес. Как учението на този мъдър човек продължава да си проправя път и в съвремието.

Ето някои знаменити цитати на този вели философ, белязал завинаги историята на света със своята философия.

...и Сократ каза:

„Аз знам, че нищо не знам, но другите и това не знаят.“

„Говори, за да те видя.“

„Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.“

„Колко много неща има, без които мога да живея! “

„Познай себе си! “

„Не трябва да се лекува тялото, без да се лекува душата.“

"В слънцето има един недостатък: то не може да се види само себе си."

„Висша мъдрост е да различаваш доброто от злото.“

"Най-добрата подправка към яденето е гладът.“

„Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш.“

„Не мога да науча никой на нищо, мога само да го накарам да мисли.“

„Този, който не е доволен от това което има, няма да е доволен и от това, което иска да има.“

„Не самият живот има значение, а да го живееш правилно.“

„Природата ни е дала две очи и две уши, но само един език. Затова трябва да гледаме и слушаме повече, отколкото говорим.“

„Щом не знаем какво е смъртта, не е логично да ни е страх.“

"Не животът, а добрият живот си струва да бъде ценен."

„Не прави на другите нещо, което те ядосва, когато го правят на теб.“

„Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.“

"Вчера бях умен, затова исках да променя света, но днес съм мъдър, затова променям себе си."

"Лошите хора живеят, за да ядат и пият, докато добрите ядат и пият, за да живеят. "

"Съвършенството на човека - това е състояние на душата."

"Колко много слова премълчаваме, които сме длъжни да кажем. И колко много думи изговаряме, които е по-добре да премълчим."

"Във всеки човек има слънце, само му позволете да свети."

"Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно."

"Не търси най-доброто, а своето. Защото най-доброто може и да не бъде твое, но онова, което е твое винаги е най-добро."

„Животът е само един миг между две вечности.“