На 27август 1770 година в германско семейство на протестанти се ражда Георг Фридрих Вилхелм Хегел - човекът, който по-късно ще създаде цяла философска система, направила го един от най-известните мислители в Европа пред ХVІІІ век.
Животът на Хегел следва стереотипните моменти в периода, в който се развива. Той завършва гимназия учи богословие в университета в Тюбинген, където защитава магистратура. Там се сближава с Шелинг и Хьолдерлин, поет с влияние в немската литература. Там изучава също Кант и Шилер.
Съдбата му дава възможност да развие дарбите си. Той използва наследството, което получава след смъртта на баща си, за да започне своята академична дейност на прага на 1800 година.
След година вече излиза първият му труд Планетните орбити и той вече започва да чете лекции в университета в Йена. Логиката, метафизиката и математиката са в сферата на интересите му.
През този период излиза и важният му труд Феноменология на духа, в който развива идеята за движението на съзнанието. В него той афишира виждането си, че най-важен е разумът.
След женитбата си с Мария фон Тухер, представителка на аристократично семейство, Хегел пише най-важните си творби, една от които е Наука за логиката. Продължава да чете лекции в различни университети, в това число и в Берлинския университет, което разширява неговата известност.
Философията му за правото и държавното управление става официална философска система на Прусия и поколения мислители след него се опират на учението му, за да изградят своите виждания. Това прави от Хегел авторитет в научния и политически живот на Германия.
Хегеловата дейност прекъсва рязко през 1831 година със смъртта на мислителя. Предполага се, че Хегел умира от холера и това слага край на дейността му, но не и на авторитета му и разпространението на идеите му, защото скоро след неговата смърт учениците на философа събират и издават всичките му трудове.
Благодарение и на техните усилия философията на Хегел става учение с влияние не само в Западна Европа, но и в Русия през следващия век.
Виждането за движението, промяната в света, са пътят на развитието и той се движи от противоречията в него, а не от неизменното и постоянно статукво.
Коментари