През тази година се навършват 150 години от рождението на Владимир Улянов, познат на света като Ленин - вожд на Октомврийската революция в Русия, събитие, променило света.
Ленин е противоречива и неразбрана фигура от всеки човек с националистическо мислене.
Намеренията му за пряка демокрация се оказват провал. Много хора се питат каква е връзката между червения и белия терор, а анализаторите се опитват да си представят Съветска Русия, ако се беше доразвила новата икономическа политика?
На тези въпроси освен с предположения, по друг начин не може да се отговори. Най-вероятно заради това вижданията на Ленин се движат между две крайности. На едната е представата за създателя на Съветския съюз, огромния затвор на народите; унищожителя на църквата в Русия; създателя на концлагерите, погубили милиони съветски хора.
От другата страна това е човекът съумял пръв да постави основите на ново общество; създателят на държава, която оказва влияние на развитието на половината земно кълбо.
Тези, които не могат да се поберат в рамките на двете клишета, разбират, че истината няма как да бъде само една. Отговор на въпросите около това защо младият дворянин Улянов става революционер може би не трябва да се търсят, а просто да се проследи жизнения му път, защото той без съмнение е богат на събития.
Произход и житейска среда на Владимир Улянов
Сред интересните данни за Ленин е направеното от немския психолог Гюнтер Крузе родословно дърво на Улянови, което проследява предците му чак до ХІІІ век в Германия. Около 1000 роднини на Ленин живеят в Германия, според родословието, сред които пастори, търговци и една жена, изгорена на клада от Инквизицията.
Извън тези недоказуеми факти стоят документираните данни за човека Ленин. От тях научаваме, че той се появява на бял свят на 22 април 1877 година в Симбирск, който е преименуван на Уляновск, в Руската империя.
Семейството му е добре обезпечено, защото е част от дворянската прослойка. Баща му е училищен инспектор и статски съветник и това го прави уважаван гражданин. Доброто благосъстояние дава спокоен живот на семейството, което отглежда 6 деца, 3 момчета и 3 момичета.
Младият Владимир учи в гимназията в родния си град. Училището е престижно за времето си, а там го помнят като любознателен и трудолюбив ученик.
През 1887 година едно събитие в семейството преобръща живота на 17-годишния тогава Владимир. По-големият му брат Александър, който тогава е студент, е обесен заради участие в.подготвян атентат срещу Александър ІІІ. Семейството се опитва да ходатайства за спасението му, тъй като братът на Владимир не е участвал пряко в подготвяното покушение.
Владимир Улянов по пътя към революционна дейност
Смъртта на Александър толкова силно разтърсва Владимир, че той започва да търси отговор на въпроса какво е накарало брат му да участва в заговора? Стига до организацията Народна воля в Казанския университет, където е вече студент. Студентските протести, в които участва, водят до изключването му от университета. Той насочва усилията си към запознаване с революционната дейност в Русия.
Независимо от вече поетия път, Улянов все още спазва обществените норми и това му позволява да завърши юридическия факултет на Санкт-Петербургския университет, където се е записал като частен студент. Работи в адвокатска кантора, където защитава работници в трудови спорове. Пише и публицистика.
Кръжоците на социал-демократите, които посещава, го сблъскват с властите и през 1897 е осъден на 1 година затвор и пратен в Сибир. Той се жени за Надежда Крупская, с която съжителства няколко години преди това, чете и пише много. Публикува книгата Развитието на капитализма в Русия.
На следваща година Владимир Улянов се опитва да обедини левите движения, като пътува из страната. Тъй като е следен от полицията, той емигрира. През юли 1900 година отива в Швейцария
На ІІ конгрес на социал-демократическата партия Владимир Улянов вече е ръководител на група. Тъй като са болшинство сред делегатите, наричат ги болшевики. Противниците им са меншевики. Още тогава той разбира, че смяната на системата ще бъде много трудно. Това се потвърждава и от революцията през 1905-1907 година.
Първата световна война поставя Ленин на едно от челните места сред левите сили. Групата около него се обявява срещу войната, защото я определят като империалистическа и призовават работниците да не участват. Той призовава бушуващата война да се превърне в гражданска навсякъде в Европа.
Ленин в този момент изобщо не вярва, че ще доживее да види революцията в действие. Минават години на завръщане и нова емиграция, защото опитите за революция се оказват трудни. Дори след абдикацията на Николай ІІ временното правителство на Керенски обявява болшевишката партия за незаконна и арестува много от тях. Това праща Ленин в емиграция този път във Финландия. Неочакваното обаче се случва, през 1917 година революцията избухва и ръководителите на болшевиките се връщат в Русия.
Много пъти обвиняват Ленин дори в настоящето, че е мразел Русия и я е предал на Германия. За доказателство се сочи това, че той явно е финансиран от немските социалдемократи и подпомогнат да се върне в Русия.
Като източник на финансиране на революцията в Русия се сочат и американски заинтересовани лица, защото Лев Троцки се връща с голяма сума пари в родината си. Целта е победа на революцията в световен мащаб и създаване на безкласово общество. Със сигурност революцията е финансирана, защото тя изисква много средства, но тази страница от историята на Октомврийската революция все още не затворена.
След връщането си в Русия, Ленин застава начело на революционната борба, която смята за единствен възможен път за победа на работническо- селската власт. Създаването на Червената армия и Брест-Литовския мирен договор са две от нещата, с които се отличава през този период.
В управлението на Русия Ленин е човекът, който въвежда теорията за диктатура на пролетариата. При Ленин започват всички процеси, които карат света да заговори за Съветската власт като за диктаторска и античовешка.
Изселването на хора, недоволни от режима, трудовите лагери са все неща, които се свързват с името на Ленин, защото по негово време е поставено началото им, а по-късно Сталин ги доразвива. Срещу Ленин е извършено покушение от член на есерите което се оказва причина за влошаване на здравето му по-късно.
Смъртта на Ленин и полагането му в мавзолей
Последните 2 години от живота си Ленин прекарва в инвалидна количка, неработоспособен е, получава удар, лекува се от предполагаемо венерическо заболяване, прекарвайки времето си в градчето Горки, близо до Москва. Умира на 21 януари 1924 година на 53 години.
След смъртта му той не е погребан, а е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад. Мавзолеят му прилича на гробницата на Кир Велики по някои елементи, заимствани от архитекта на сградата, от античните гробници.
В Русия периодично се подновяват дискусиите относно затварянето на мавзолея, като ненужна тоталитарна отживелица.
Коментари