Не е необходимо да сте почитатели на класическата музика, камо ли да познавате повечето от представителите на този музикален жанр. Но има едно име, което няма как да не сте чували, както и музика, която няма как да не е докоснала душата ви.
Говорим за Йохан Себастиан Бах, който подобно на много знаменити художници и музиканти става известен едва след смъртта си. И не, не говорим за вокала на метъл групата Скид Роу, чийто вокалист се казва Себастиан Бах, а за онзи Йохан Себастиан Бах, за когото Лудвиг ван Бетховен възкликва „Не поток, а море“, защото в превод от немски Бах (Bach) означава поток.
Може би именно с това изказване би трябвало да започнем и темата си, макар много велики личности да са прекланяли глава пред творчеството на Бах и да са говорили за неговото изкуство.
Сега да ви запознаем с живота на този велик композитор, който ни е завещал над хиляда свои произведения. Предполага се, че са доста повече, но голяма част от тях са се изгубили.
Йохан Себастиан Бах е роден на 31 март 1685 г в Айзенах, централна Германия и умира на 65 годишна възраст в Лайпциг. Не е особено изненадващо, че е запленен от музиката, тъй като произхожда от толкова известен и голям музикален род, че името Баховци се превръща в синоним на музиканти. Наред с обикновени градски тръбачи, родословието на Бах се слави и с изтъкнати цигулари и композитори. Безспорно най-известен сред тях обаче си остава Йохан Себастиан Бах.
Като син на професионален музикант той от малък е обучаван от баща си да свири на цигулка и призванието му е било да се превърне в поредния Баховец - музикант. Никой не е предполагал обаче, че ще бъде не просто музикант, а един от най-известните музиканти в света.
На около 10 годишна възраст двамата му родители умират и с обучението на Бах, останал кръгъл сирак, се заема по-големият му брат, който е органист в близко намиращата се църква. Известен като голям педант, братът на Бах не постига особени успехи с обучението на повереника си, който с цел да се самоизучи започва тайно да взима тетрадките с композиции на Керл, Пахелбел и Фробергер и да ги преписва нощно време. Това е и причината до края на живота си Бах да е с влошено зрение.
Първата си заплата Бах получава като старши хорист към църквата Св Михаил в Люнебург, но не може да се съгласи с вече остарелите норми, които са се наложили в музиката. Започва често да сменя дейностите си, винаги с прекалено скромна заплата, но не престава да изучава всички аспекти от музиката. Първото си произведение той композира на деветнайсетгодишна възраст и му дава името „Великденска кантата/ „Ти не ще оставиш душата ми в ада.“
През следващите години Бах се превръща в опитен органист-виртуоз и създава много сонати, както и произведения за орган. Поради негодуванието си към архаичните музикални привички, Бах рядко се задържа на една и съща работа. Постъпва също като придворен музикант при ваймарския херцог Вилхелм Ернст, но дори и по-късно заемащ същата длъжност в Кьотен, той не получава полагащото му се признание.
Както казахме в началото, Бах е оставил на света над хиляда свои произведения, но за жалост бързо след смъртта си неговото творчество е забравено. За околните хора той остава неразбран композитор, който не спазва утвърдилите се норми в тогавашната музика. Едва 100 години след смъртта му композитори като Вагнер, Брамс и Шуман, съзрели демократизма и реализма, бликащ от Баховата музика, успяват да я съживят и да покажат на света нейната гениалност. Гениалност, на която имаме щастието да се радваме и днес.
Нека за финал да завършим с цитат на Максим Горки, който признава: Ако си представим великите композитори като планинска верига, струва ми се, че върхът на Йохан Себастиан Бах се издига далеч над облаците, където постоянно пламтящите лъчи на слънцето се плъзгат по ослепителната белота на ледената му покривка. Такъв е Бах, чист и светъл като кристал…
