Сред древногръцките богове една двойка божества прави особено впечатление. Това са Аполон и Артемида, брат и сестра - близнаци. Божественият им произход е безспорен, техен баща е върховният бог Зевс, а майка им е богинята Лето. Родени са едновременно на остров Делос, който бил плаваща земя преди Лето да стъпи на него.
Двете божества се допълват взаимно. Аполон е бог на светлината, а сестра му олицетворява нощта. Аполон покровителства изкуствата, Артемида - лова. И двамата участват в Троянската война, на страната на Троя. Все пак те имат и своите характерни черти, които са специфични за всеки един от тях и показват индивидуалността на двамата божествени наследника на страховития Зевс.
Артемида е единствената целомъдрена богиня, затова тя покровителства младите неомъжени девойки и бди да не бъде нарушена моминската им непорочност. Със стрелите си наказва всеки, който дръзне да смути покоя на девицата. Веднъж ловецът Актеон успява да я зърне гола, докато се къпе в един планински вир. Заради това безмилостната богиня го превръща в елен и той бива разкъсан от собствените си кучета.
На наказанието от Артемида бил подложен и микенският цар Агамемнон. Заради това, че по време на лов убива нейна свещена кошута, богинята спира ветровете и флотилията не може да тръгне към Троя. Гадателят Калхант обявява божествената воля. Богинята на лова иска да бъде пренесена в жертва дъщерята на Агамемнон, Ифигения. При жертвения олтар богинята се смилява над непорочната девойка, покрива я с облак и я отвежда в Таврида, за да стане нейна жрица.
Според митологията Артемида живее волно сред полята и горите, където ловува със своята свита от нимфи. Тя винаги е изобразявана с колчан със стрели и ловно копие, придружена от мечка или сърна. Тя е господарка на живата и неживата природа и тъй като Аполон е богът на ярката слънчева светлина, Артемида става богинята на Луната, на нейния приглушен блясък.
Според легендите баснословно богатият Крез възлага в Ефес да бъде построен величествен храм на богинята Артемида. Това творение става третото от Седемте чудеса на света. В центъра на мраморния монумент се извисявала статуята на богинята на лова, покровителката на животните и девойките.
200 години след построяването му, храмът бива опожарен от Херострат, който искал да се прослави с това деяние. Александър Македонски го възстановява, но по-късно е разграбен от готите и се поврежда допълнително от наводнения. Днес има само една колона от него. Останали са обаче легендите за Артемизион и неговата вдъхновителка, богинята Артемида.
Коментари