Поемата за Троянската война разказва историята за загиването на една от най-богатите и велики древни цивилизации, тази на Троя, следствие на 10-годишна война. Наред с това събитие поемата разказва и за всички значителни личности - древни герои и царе, увековечили имената си с участие в тази война. Двама от тях - Агамемнон и Менелай, будят интерес не само защото са от най-активните участници, а и защото животът им, както и на техните предци и потомци, е станал предмет на много други древни поеми. Най-значителните древни разказвачи след Омир продължават да разказват за родовите проклятия, които са в основата не само на тяхната съдба, но и на тези, които идват след тях. С какво тези царе са известни на съвременниците и потомците си?
Агамемнон и Менелай - произход и родова история
Агамемнон и Менелай са братя, синове на Атрей. По негово име всичките му потомци се наричат Атриди. За Атридите има създаден цикъл творби, които започват с родоначалника на рода им -Тантал, любимец на боговете, и достигат до съдбата на децата на Агамемнон и Менелай.
От най-древни времена хората са знаели, че измамата води до предателство, а то пък предизвиква проклятие, което тегне над потомците, докато някой не го развали.
Първият прокълнат от рода на Атридите е Тантал, син на самия Зевс. Той убива собствения си син и гощава с него боговете, заради което е прокълнат да изпитва вечни мъки, известните днес Танталови мъки. Те са глад и жажда пред изобилие от храна и непрестанен страх.
Проклятието застига и наследниците му. Внуците на Тантал - Атрей и Тиест живеят във вечна вражда. Атрей извършва едно от най-големите престъпления: убива децата на брат си и му ги поднася като блюдо. Това злодеяние не остава безнаказано, то слага белег върху живота на синовете му - Агамемнон и Менелай.
Двете момчета бягат от Микена заради баща си и са приютени от цар Тиндарей. Те се оженват за две от дъщерите на царя - Клитемнестра става съпруга на Агамемнон, а Елена - на Менелай. Жената на Менелай е известна в историята като хубавата Елена, заради която избухва Троянската война. С помощта на цар Тиндарей Агамемнон успява да си върне трона на баща си в Микена, а Менелай става цар на Спарта, като трона наследява от бащата на Елена.
Съдбата на Агамемнон и Менелай - резултат на нарушени родови закони
Агамемнон превръща бързо царството си Микена в най-силния и могъщ гръцки полис. Той е отличен държавник, войн и ярка личност. Тези качества му осигуряват богатство, власт и влияние в древния свят. Той има четири деца от съпругата си Клитемнестра - един син и три дъщери.
Като най-възрастен и наследник на рода неговата съдба е подвластна на родовото проклятие и то ръководи както съдбата, така и делата му.
Агамемнон продължава деянията на предците си - при обявяване на Троянската война той решава да принесе в жертва на боговете една от дъщерите си - Ифигения, за да измоли победата във войната. Верен обаче на родовата си същност, той пренебрегва основното изискване на жертвоприношението, а именно съгласието на жертваната. С измама Ифигения е пренесена в жертва, без да е дала съгласието си. Това заплита възела на съдбата за Агамемнон. Той се проявява като герой, печели победата във войната и тръгва към дома си, претоварил корабите си с богатствата на Троя. При завръщането у дома обаче съпругата ме Клитемнестра, заедно с любовника си, го убиват, докато е в банята. Всеобщото зло и страдание са част от родовото проклятие, чиято жертва става Агамемнон.
Съдбата отрежда на другия брат - Менелай, ролята на измамен съпруг, чиято чест е потъпкана. Парис отвежда красивата Елена в Троя, което накърнява честта на Менелай и това го принуждава да напусне дома си, за да защити името си. След завръщането си от войната Менелай намира в себе си сили да прости измяната на Елена и да намери покой в двореца в Спарта.
Родовата история на двамата Атриди потвърждава, че древните гърци са знаели: най-голямо страдание причинява престъпването на установените принципи и норми на рода.
