В най-ранните етапи на своето развитие всички племена и народи са имали примитивни вярвания и са почитали заобикалящата ги природа.
С обобщаване и задълбочаване на знанията си те оформили свои нови религиозни представи под формата на могъщи и далечни сили, наричани богове. С изграждане на социалната си система хората създавали и йерархичната структура на своите богове. Появил се главен бог и много второстепенни богове, които му помагали или били негови антагонисти.
Ранните народи в Сибир и Алтай - тюрки, монголи и хуни, са имали трима главни богове и много второстепенни. Техен главен бог, покровител на доброто, билбог Улген (Ülgen). Това е богът - създател на света. Той е създал и първия човек, когото нарекъл Елрик.
Според митологията на тези народи един ден Улген видял парче кал и решил да му вдъхне живот. Така създал от кал първия човек - Елрик. Човекът обаче се възгордял и поискал да бъде като своя създател, сам да създаде човек, но Улген го наказал като го хвърлил в подземния свят. Улген се счита за един от митологични богове на смъртта.
Елрик станал владетел на царството на мъртвите. Богът и неговото създание се възприемат като една нерушима цялост в тенгризма - митологичната система на тюрки, монголи и хуни.
Тенгристите почитали своя върховен бог и отбелязвали като негов празник 22 декември. На този ден борбата, която водят светлината (денят) и мракът (нощта), завършва с победа за светлината. От тази дата денят започва да расте, а нощта намалява.
Победата на светлината се празнувала под висок бял бор, който според вярванията им растял само в средна Азия, защото там се намирал центърът на света. Тенгристите смятали, че на върха на бора е палатът на бог Улген. Затова под бора те му слагали подаръци, връзвали и наричали пожелания по клоните на дървото. Всички вярвали, че Улген винаги изпълнява тези желания.
Денят, посветен на празника на Улген, бил особено почитан. Облечени в новите си дрехи, хората се събирали под дървото и празнували, пожелавайки си здраве, късмет и дълъг живот.
Празникът се наричал Нартуган, което в превод значи раждащ слънцето.
По-късно християните възприели тази традиция и започнали да украсяват борче за раждането на Исус, символ на светлината.
