Най-красивия сред гръцките богове – Аполон се славил като смел, доблестен, могъщ и разбира се, дарен с неземна хубост. Бог на светлината, пазител на стадата, на земеделието, създател на лъка и покровител на музиката и изкуството като цяло. Той бил весел и жизнерадостен, но в един момент подведен от гордостта си, познал и мъката.
Един ден след дълга борба той надвил свирепо чудовище, наречено Питон, което тормозело майка му в продължение на много дълго време. Тогава наблизо минавал младия бог на любовта Ерос. Той се разхождал, опъвайки златния си лък. Тогава Аполон решил да се пошегува с него и го попитал защо дете като него си играе с подобно оръжие. Той се похвалил със своя подвиг и казала на Ерос, че не може да се мери с него, дори и да иска.
Тогава младият бог отговорил по-мъдро, казвайки че стрелите на Аполон улучват право в целта, но неговата може да порази дори красивия бог.
В миг Ерос се възкачил на високия връх Парнас, извадил две от своите стрели – една, която събуждала любовта, и една, която я убивала. С първата той уцелил Аполон, възпламенявайки любов в сърцето му, а с втората – нимфата Дафна, дъщеря на речния бог Пеней.
Не след дълго Аполон видя Дафна и се влюбил в нея. Щом тя го зърнала, обаче, побегнала като попарена. Аполон тръгнал след нея с викове, че е богът на красотата, а не обикновен човек, че я обича, че тя не трябва да се страхува от него. Момичето обаче не спирало, то тичало с все сили.
Аполон почти я настигнал, а тя губила своите сили. Тогава помолила баща си за помощ. Молила земята да я погълне, нещо да се случи, само и само да не вижда лицето на Аполон. И нейните молби били чути. В миг, тя се вцепенила, косите ѝ се превърнали в листа, кожата ѝ се покрила с кора, а ръцете ѝ в клони. Дафна се превърнала в лаврово дърво.
Това съкрушило Аполон. Сега неговото единствено желание било върху глава си винаги да има лавров венец. Той пожелал на дървото никога да не увяхва, да бъде вечнозелено, а то просто зашумяло с листа, сякаш се съгласява.
