Всяко древно общество има своя митология. На света са познати скандинавската митология, древните индийски текстове, египетския пантеон, римските богове и други.
Нито една от тези митологични системи не е толкова популярна, стройно развита и подредена като древногръцката. Гръцката митология има всичко, което може да побере една митология - разкази за древногръцки богове и герои, за митологични същества, за чудни подвизи, за сътворението на света и обяснение за всичко, което се случва в природата и в живота на хората.
Тези забележителни разкази най-напред се появили в устна форма и били представяни като песни от странстващи певци - аеди. По-късно били записани и свързани с причинно-следствени връзки, подредени били по хронология и представлявали отделни цикли, разказващи подробно за подвизите на един или повече герои, за някое важно събитие от древността или за деянията на боговете. По този начин се оформила цялата митологична система, която дава ясна представа как са гледали древните гърци на всичко в света.
Произход и източници на древногръцката митология
Наименованието митология е сложна дума, съставена от две прости: митос, което означава акт на речта, и логос, което се превежда като доказателство. Това може да обясни митологията като преработка на сухите факти посредством внасяне на лично отношение и чувства в тях, за да ги направи по-интригуващи и разбираеми за слушателите, които съпреживяват разказа.
Източници, запознаващи ни с древногръците митове и легенди, също са запазени. Това са книгата Митологическа библиотека на Аполодор, която представя в най-голяма пълнота цялата митология, без изгубения мит за Троянската война. Други произведения, съдържащи митове, са Илиада, Одисея, творбите на Овидий, Тукидид, Еврипид и много други.
Класификация на гръцката митология
• Период преди олимпийските богове - характеризира се със съществуването на много богове и демони, а митовете са основно за сътворението на света;
• Ранен класически период - това е периодът на прехода към патриархалния строй. Наред с боговете има и герои, които вършат различни подвизи и побеждават митични чудовища. Героят Персей убива чудовището Медуза, а бог Аполон се справя с дракона от Пития. Героят Херакъл извършва 12 подвига, които представляват цял завършен цикъл от героични дела, всяко съответстващо на един от дванадесетте знака на зодиака.
• Митове за герои от късния старогръцки период - този период съдържа най-много митове, тъй като включва и дванадесетте богове от Олимп. Разказите за олимпийците и тяхната намеса в делата на смъртните хора са в основата на целия цикъл митове от този период.
Древногръцките богове, които живеели на Олимп, в представата на древните са част от едно голямо семейство, със свои разклонения и родове и многобройни поколения. Първите богове са тези, които сътворили света. По-младите обаче се борили с тях за надмощие и успели да ги победят. Те завзели цялата власт, елиминирайки старите богове, и наложили своя начин на управление на света. Извършвали чудеса, учели хората на различни занаяти, предавали им умения и знания как да организират живота си. Те били в непрекъсната връзка с хората и повечето от тях имали деца от смъртните. Тези деца се отличавали с качествата на своя божествен родител и ставали герои или предводители на своето племе.
Боговете от Олимп според митологичните разкази имали външността на хората, но били със съвършени на вид и като възможности тела. Те никога не се разболявали, не можели да бъдат наранени и били безсмъртни. Подобно на хората, те се раждали, израствали и се развивали, но при достигане на зряла възраст преставали да се променят и не остарявали.
Всеки от боговете имал свой район, където действал и бил почитан там, имал свои цели и интереси и неповторима индивидуалност. Освен това боговете притежавали способности, невиждани и невъзможни за смъртните. Те можели да се преместват мигновено до която и да е точка от земята, да изчезват и да се появяват, където поискат, а можели и да завземат тялото на някой човек и да действат от негово име, без той да подозира за това.
Всеки от боговете бил обозначаван от хората с най-характерното му качество или с мястото, където действа и е почитан.
Различните епохи в разказите за боговете
В историята на митовете може да бъде проследена хронологическа последователност. Най-напред имало епоха на боговете, след нея епоха, в която боговете и хората общували непрекъснато. Последвала епохата на героите, които извършвали подвизи в полза на човечеството, а намесата на боговете била съвсем ограничена.
Епоха на боговете - в гръцкия пантеон боговете и богините имали свои сфери на дейност, свързани с живота на хората. Бог Посейдон бил бог на морето, а Хера на домашното огнище. Бог Хермес бил богът на ковашкото изкуство, а Афродита - на любовта.
Имало и божества, които били характерни само за определен регион. Такива са речните и горските божества, нимфите и други. На главните богове били построени храмове, извършвали се обреди за тях.
Първите древногръцки богове
Това са божества, свързани с основни понятия в живота - Небе, Земя, Нощ, Хаос и т.н. Тези богове са в основата на сътворението на света. За тях се разказва в някои произведения, които вече са изгубени. Орфей, Музей, Абарис са древните автори, на които се приписват тези разкази.
Богове на Олимп
След победата на младите богове се появили нови разкази, свързани с властващите на планината Олимп божества. За тях са създавани химни от различни древни автори.
Епоха на боговете и хората
Основният вид разказ от този период е за похищението на смъртна жена от Бог и раждането на потомство, прочуто с героични дела. Известни са и други разкази - за сватбата на женско божество и смъртен мъж, където потомъкът става задължително герой - Ахил, Еней и други.
Има и друг тип разкази, в които богове дали на хората познания или придобивки, които имат само безсмъртните. Прометей откраднал огъня и го дал на хората, Тантал дал на своите съграждани от амброзията на боговете.
Епоха на героите - епохата на героите разказва за героични подвизи на хора, които най-често са потомци на богове. Херакъл извършва 12 подвига, аргонавтите открадват златното руно, а Троянската война слага края на епохата на героите.
Интерпретации на древногръцките митове
По-късните епохи започват да търсят връзките на митологичните разкази с реални събития и смятат, че тези легенди са отглас на стари спомени за жестокостта на древните владетели. Правят се много рационални тълкувания на тези стари разкази. Според едно от тях митологичните разкази представляват олицетворяване на природни феномени като дъжда и огъня. Както и разкази, с които владетелите утешавали и просветлявали безпросветните маси.
Съвременните тълкувания гледат на мита като на доказателство колко много човешкият ум е напреднал в сравнение с периода от детството на човечеството. Битува и разбирането, че митовете са произлезли от древните ритуали, като техен словесен аналог.
Значение на древногръцката митология
Древногръцката митология оказва огромно влияние върху цялата световна култура. Митовете са пряко свързани с религията и имат влияние и върху нея. Така че те са в основата на цялата човешка цивилизация и нейното развитие. Първичното, свещено предание за някакво събитие или откровение, от който черпим както фактологична информация, така и емоционална представа.
Митовете са действително едни първични откровения и образцови модели на древността.
Можем да кажем, че митовете на древните гърци, както и цялата световна митология, са поетическа измислица за събитията в реалността. Любопитството към света, фантазията и здравия разум и логика се сливат в едно цяло и неговият продукт е митът.
Затова можем да приемем митовете и като извор за историческо познание на древността. Те са играели важна роля в бита на хората в дълбока древност. Днес са израз на способността на човека да украсява действителността и да я променя и наглася към своята ценностна система. Във всички случаи митовете са начин за познание и извор на вярвания.
Коментари