Името на Индия извиква представа за далечна, древна и загадъчна страна - родно място и дом на много религии. Всяка от тях има своята космогония, философска страна и митологични представи. Различни са митологичните пластове в Индия, но всички те са здраво вплетени в единно митологично богатство, с което тази загадъчна и пъстра страна привлича вниманието. Не е случайно, че индуизмът се радва на толкова широко разпространение и толкова интерес. Ще направим кратка ретроспекция на тази митологична система на Индия.
Начало на индийската митология и пътят на нейното развитие
В най-древни времена, още от зараждането на обществото в Индия, религията заела централно място в живота на хората. Най-ранната религиозна система била съвсем проста. Древните индийци обожествявали всички природни сили или необяснимите явления, от които зависел животът им. Те ги възприемали като живи сили. Боговете били олицетворението им.
По-късно боговете и явленията са разделени в съзнанието на хората и те започват да се молят само на божествата. Голямо внимание в Индия се отделяло на обредните ритуали. Древните хора в Индия вярвали, че ритуалите могат да ги спасят от опасностите на ежедневния живот.
Възникнали множество магически ритуали със заклинания, свещени текстове, формули, които били широко използвани, за да се достигне до успех или да се осигури благополучието.
Смесили се представите на индоарийските народи и местните племена и това създало невероятна пъстрота на вярванията. В същото време се наблюдавали съвпадения между ведически и древноирански богове.
Според най-древните представи всички богове били смъртни. Вселената била разделена, според вярванията, на три сфери - небе, земя и въздушно пространство и всяка от тях имала своите божества.
Ведическите богове били много добронамерени към хората. Съществували обаче и демонични същества, които носели на хората нещастие.
В по-късния ведически период религиозните обреди станали много сложни и дълги. Поднасянето на дарове на боговете било главна част от ритуалите.
Пререждането - неразделна част от източните вярвания
През късния ведически период възникнала и идеята на прераждането на душата. В основата на това вярване лежи идеята за безсмъртната душа, която е творение на една всеобща душа, наречена Абсолют. Тя съществува извън Вселената и е творец на целия Космически ред.
Според теорията за прераждането след смъртта на физическото тяло душата преминава в друго новородено тяло и този процес не спира, докато душата не се освободи от всичките си несъвършенства и не достигне до духовното ниво на Абсолюта. Тогава се слива с него.
Този процес на прераждане и освобождаване от тегобите на душата е много дълъг и продължителността му прави душата да изглежда от човешка гледна точка безсмъртна, докато преминава от тяло в тяло безкрайно дълго.
С тази идея е свързано и учението за кармата. Според това виждане всички действия и мисли на човека не минават незабелязано и безнаказано. Всичко, което човек е правил в живота си, му помага да се издигне на по-високо духовно ниво или да се провали.
Животът на всеки е резултат от делата му в минали животи. Всичко зависи от това в каква посока се движи волята ни. Посоката се определя от характера ни, а той е резултат от кармата. Каквато карма имаме, такава воля показваме.
Затова човек внимателно трябва да премисля постъпките си, защото от тях зависи бъдещия му облик.
Всички религиозни доктрини са били обект на тълкуване от различни философски системи.
Коментари