От Тор на Марвел до Игра на тронове и Нийл Геймън, скандинавските митове и легенди отдавна са завладели съвременната поп-култура.
Няма нищо странно в това. Митовете на древните викинги са изключително интересни и поучителни. Силите на доброто и злото вилнеят в скандинавските приказки и има много същества, които пресичат границата между двете. Те се предлагат в различни форми и размери и имат безброй сили. Ето и кои са най-популярните скандинавски митове и легенди:
Зеленият мит
Докато библейските текстове и други легенди приписват наводненията и епидемиите на гнева на Бог или боговете, историята на Игдрасил резонира повече в свят, който е нащрек за въздействието на човека. Версия на дървото на живота, Игдрасил стои в центъра на старонорвежката вселена. Клоните му стигат до небесата, корените му се спускат в света на мъртвите и ледените гиганти. Животните, които живеят върху него, едновременно процъфтяват и го увреждат. Когато дойде краят на света, дървото стене и се клати, но не ни се казва дали ще падне.
Мит за вечната слава
Валхала (или Valhǫll) е великолепна зала, управлявана от бог Один, където починали воини живеят заедно с крале и други легендарни фигури. Когато Рагнарок (краят на света) пристигне, те ще бъдат призовани да се бият с Йотнар (гиганти). Това е зала на славата на едно героично общество, място, където живеят онези, които са загинали в битка. Валхала също е живяла. Този мит е изключително популярен и в нашето съвремие. Митичната зала на славата е изобразена в оперите на Ричард Вагнер, множество картини и в писанията на Хънтър С. Томпсън. Елтън Джон, Лед Цепелин също се позовават на Валхала в своите песни.
Митът за края
Рагнарок (гибелта на боговете) е скандинавският край на света, ясно отразен в християнския Армагедон. В скандинавската митология Рагнарок кулминира в последна битка между боговете и демоните и гигантите, завършваща със смъртта на боговете. Светът свършва в огън и лед.
В Рагнарок по-старото поколение богове ще бъде унищожено. Дори воините във Валхала не могат да победят космическите сили. След този митичен край светът ще се въздигне отново. Но остава въпросът дали ще бъде подобрение на старото.
Митът за скитника в търсене на мъдрост
Один, бащата на Тор и създателят на скандинавския свят, също е бог на войната, поезията, руните, магията и мъртвите. Но той не е всезнаещ и се скита както в човешкия, така и в божествения свят в търсене на мъдрост. Това си има цена. Когато стига до Кладенеца на Урд, му се казва, че за да отпие от водата на мъдростта, трябва да пожертва око.
Скитникът Один вдъхновява Дж. Р. Р. Толкин да създаде магьосника Гандалф. Той също е дал името си на сряда от староанглийското "wōdnesdæg", първоначално от "Woden" (Один). Във вселената на Марвел той винаги е изобразяван с липсващо дясно око – мъдра фигура със сляпо петно.
Митът за супергероя
Тор (от стария скандинавски Þórr ) е виден бог, свързан със защитата на човечеството, и модел за съвременния супергерой. Преоткрит от комиксите на Марвел като Могъщия Тор, героят с чук, който патрулира границите на човешкия свят и пази гигантите навън, той се отразява в Супермен, Хълк и други Отмъстители.
В скандинавския свят Тор представлява ценностите да отстояваш слабите и да държиш на думата си. В нашия до голяма степен секуларен свят той не иска да води битки, а да е готов да се справи с тях, когато възникнат. Той не обръща другата буза, но има смелостта да стигне докрай.
