Гръцките богове и титани

Гръцката митология е най-популярната митологична система в Европа. В нея са структурирани многобройни разкази за богове, герои, митични същества. Първоначалният вид на тези разкази е бил под формата на устно творчество, по-късно са записани и подредени в единна форма. В тях централно място заемат боговете и тяхното обкръжение - митични същества като циклопи, кентаври, еринии и други.

Значение на боговете за древните

Пантеонът на гърците е изключително богат. Интересът към боговете е толкова голям, че цялата митология се дели на различни епохи, което доказва, че представата за тяхното съществуване е още от зората на съществуването на самия човек. Различават се: епоха на боговете, епоха на свободното съществуване между боговете и хората и епоха на героите, където ролята на боговете е вече силно ограничена.

На гръцките богове са издигнати многобройни храмове, те са почитани от хората, като всяко селище е имало култ към определен бог, който се е считал за покровител на мястото, и освен че са му принасяни жертви, на този бог са служели прорицатели, гадаещи божествената воля, и многобройни служители в храмовете.

Боговете са се намесвали пряко в живота на хората и са били невидими участници във всички важни събития в живота на древното общество, а не само наблюдатели на случващото се. Затова и надпреварата да се привлече божествено покровителство е била много силна. За да се разбере тази сложно структурирана система от божества, трябва да се започне от първите богове.

Произход на боговете

Митологията разказва за първите гръцки богове, които слагат началото на света - Уран (Небе), Гея (Земя), Никта (Нощ), Ерос (Любов). Това са всъщност основополагащи понятия за света и живота.

Има и една значителна тема - за конфликта между старите и младите богове, за борбите между тях, в резултат на което новите богове отстраняват старите. Така се ражда митът за боговете от Олимп - Зевс, Хера, Афродита, Арес, Хермес и всички останали. Тези богове са особено активни участници в земните дела и този период представлява цяла епоха - епохата на свободното сместване между богове и хора.

В най-популярните разкази става въпрос за това как бог съблазнява или похищава земна жена и от тази връзка се ражда потомък - герой. Има и разкази, в които женско божество се свързва със смъртен мъж и потомъкът отново е известен по-късно герой. Такъв пример са Пелей и богинята Тетида, които са родители на героя Ахил.

В друг тип митологични разкази от боговете към хората се предават открития, които са важна крачка към прогреса, като открадването на огъня от Прометей и предаването му на хората.

Има и митове, в които се разказва за богове и техните лични истории, при които те се смесват с хората и реагират напълно по човешки на обида, разочарование, незачитане. В един такъв разказ Дионис ходи между хората, за да разпостранява своя култ и наказва човека, който му се противопоставя.

Откъде идват тези митологични същества и коя е тяхната първооснова? На този въпрос се опитват да отговорят хората още през античността, както и по-късно с помощта на науки като археология и лингвистика.

Историкът Херодот смята, че боговете в гръцката митология са заемка от египетската. От друга страна индоевропейското общество без съмнение е повлияло на гръцката митология. Откриват се и малоазийски влияния. Така че цялостната картина е прекалено пъстра и съдържа много влияния, които са се наслоявали, преплитали, за да се избистри цялостната стройна система на божествената йерархия.

Титаните в гръцката митология

В представите на древните гърци преди да се заселят дванадесетте богове на Олимп, за да наблюдават и направляват човешкия живот, те са отвоювали тази възможност от по-старите богове. Тези по-стари богове са първите богове, създателите на живота на Земята. Наричат ги титани.

В самото начало на времето според митологията е съществувал само Хаосът. От него произлязла Гея, майката -земя, неродена от бог. Тя самата ражда от недрата си живата природа. Гея е майка и съпруга на Уран/звездното небе/.

Гея е Уран са родители на могъщите титани, символизиращи природните сили.

Титаните са шест братя е шест сестри. Братята са Океан, Хиперион, Япет, Койос, Криос, Кронос и сестрите Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. От браковете между тях се раждат второ поколение титани - Атлас, Прометей, Хелиос, Лето, музите и други.

Най-младият от титаните - Кронос, скопил своя баща, за да прекъсне неговата плодовитост, но Уран го проклел да бъде свален от своя син. Уплашен от клетвата, Кронос поглъщал всяко свое новородено дете, докато съпругата му Рея решила да скрие сина му Зевс, за да го спаси. Зевс по-късно изпълнил предопределеното от съдбата и свалил от власт своя баща. Титаните са затворени в мрачното подземие Тартар. Само няколко от тях запазили своя божествен статус и безсмъртието си.

Борбата на титаните, водени от Кронос, и на олимпийските богове, начело със Зевс, отразява борбата на култовете на старите божества от предгръцкия период и нахлуващите от север елински народи със свои култове.

Каква е представата на древните гърци за боговете и техните способности?

В представите на древните гърци божествата от техния пантеон са напълно подобни на хората, но със съвършени тела. Освен това всеки бог притежавал способността да приема всяка желана от него форма, включително да става невидим, да се придвижва мигновено в пространството, а също и да превзема волята на човека и да действа от негово име. Боговете се радвали на безсмъртие, не страдали от болести, имали и способността да не остаряват, след като достигнат зряла възраст. Древните имали обяснение за тези божествени качества. Според тях боговете не се хранели с храна, каквато ядат хората, нито пиели вино. Те се хранели с амброзия.

Според митологията това било твърдо или течно вещество, донасяно от гълъби от далечни земи. Боговете пиели нектар, питие, което било еликсир на безсмъртието. То имало способността на подмладява тялото и да удължава живота до вечността. Храната и божествената напитка, които се употребявали на Олимп, не били достъпни за хората. Тантал се опитал да открадне еликсира на безсмъртието и да го даде на хората, но боговете го наказали да изпитва вечни мъки - глад и жажда пред изобилна храна. Те са известни като Танталови мъки.

Всички богове съставлявали едно огромно семейство с многобройни поколения. Но всеки бог имал свое родословие, уникални способности, район на действие, притежавал и преследвал различни интереси. Така се появяват култовете към определен бог, който е покровител на изкуството, или на занаятите, или на домашното огнище. За всяка човешка дейност и изява отговарял съответният бог, който покровителствал, а често учел хората на умения в тази област.

Боговете на Олимп и тяхното място в живота на древните хора

Най-известни и влиятелни сред древните са дванадесетте олимпийски богове. Върховен бог на Олимп бил Зевс, всевластен господар на небето и земята, на хората и боговете, застъпник на божествената справедливост, подкрепян от жена си Хера - богинята на домашното огнище, на брака и покровителка на омъжените жени. Всички други олимпийски богове са техни братя и сестри или синове и дъщери, които имат своите владения и покровителстват сфери на човешкия живот. Хадес е бог на подземното царство и приема душите на мъртвите.

Аполон е бог на светлината и изкуството, Арес е богът на войната, на жестокостта и необузданата сила, а Атина Палада е негов женски аналог, но богиня, подкрепяща разумно водената война. Тя е и богиня на разума, мъдростта и науките. Артемида е богинята на лова и природата, а Деметра на земеделието и плодородието.

Дионис бил бога на виното и веселието, а Пан бил бог на овчарите, на гората и полето. Над морето властвал бог Посейдон, а над дъждовете и ветровете - Хермес, който бил и вестител на божествените решения. Бог на огъня и всички занаяти бил Хефест, а неговата съпруга Афродита се славела като най-красивата и затова била богиня на красотата и любовта, на цветята, градините и пролетта.

Олимпийските богове заемали централно място в живота на древните хора, те се намесвали в техния живот, подкрепяли своите любимци и наказвали враговете им, женили се за смъртни хора и създали потеклото на древногръцките герои.

Повечето от смъртните потомци на боговете били водачи на народа си, царе и божествени наместници на земята Някои от древногръцките герои с полубожествен произход по-късно получили безсмъртие от божествените си роднини за своите подвизи в прослава на боговете.