Понятието прабългари или протобългари е късно въведение, от ХІХ век, с което се обозначават племената на номади с не напълно изяснен произход като етнос, мигрирал от централните части на Азия в Европа.
Не може да се каже и дали българи е епоним /самоназоваване/ или така са ги наричали техни съседи. Хронистите в древността използват различни наименования: утигури, кутригури, скити, хуни. Всички тези неясноти са пречка пред създаване на единна, сигурна и стройна теория за произхода на прабългарите.
Данните за произхода на древните ни предци почиват на легенди, записки на древни хронисти, които могат да се проследят и подредят в полза на някоя от съществуващите теории, археологически находки и антропологични изследвания. В последно време генетиката също се включи в помощ на историците. Коя от теориите е най-близо до истината?
Кратка историческа сводка за прабългарите
Според историка Прокопий в районите около Азовско море и Кавказките планини преди VІ век се намират поселищата на хунски народ, управляван от владетел, който имал двама синове - Кутригур и Утигур. Синовете на този владетел след неговата смърт разделят народа на две части, наречени на двамата сина - кутригури и утигури. Някои историци смятат, че с името българи са назовавани и двете племена, но Източната Римска империя използва отделните племенни имена, защото има различна политика към тях.
През VІ век император Юстиниан е нападнат от едното племе, това на кутригурите. Той подкупва техните роднини - утигури, да ги нападнат в гръб, и така предизвиква междуособна война, която ги отслабва и те стават лесна плячка на своите войнствени неприятели. Около 568 година кутригурите вече минават под зависимостта на аварите, а утигурите стават зависими от Тюркския каганат.
Заради гражданската война тюрките се отдръпват в Азия към 603 година, а утигурите, ръководени от Кубрат и подкрепяни от Византия, нанасят поражение на аварите, след като преди това се съюзяват със своите родственици - кутригури.
Те създават държавно обединение, наречено Стара Велика България, начело на която застава Кубрат. Новото държавно обединение е замислено като надежден тил на империята с приятелски настроен водач, какъвто е Кубрат, получил титла патриций и християнско кръщение в Константинопол, където прекарва ранните си години.
Кои са обаче тези племена и какъв тип население са за земите, където създават държавното си обединение? Хипотези за прабългарите и техния произход.
Тюрска/огурска/ хипотеза
Според тази теория старите българи са тюркски племена, наречени огури. За привържениците на това виждане някъде около 460-470 година огурите навлизат в степните райони на Южна Русия и се смесват с остатъчните хунски племена, създавайки народностна група.
Огурската хипотеза обаче не може да обясни факти като наличието на прабългари около Волга и в Кавказ още от ІІІ век. Другото несъответствие е смесването на народи като българи и хуни, които нямат общи черти помежду си, а това е неприемлива практика в древни времена. Тези предположения са обяснени с факти, които звучат съвсем нереалистично.
Едно от твърденията е, че прабългарите са съвсем малоброен народ, който бързо се претопява почти без остатък от славянските племена. По тази причина не оставя значителни следи, по които да се откриват явни прилики с потомците.
На това твърдение противоречи гласът на здравия разум в лицето на историка Стивън Рънсиман, който изказва предположението, че щом прабългарите са успели да победят една толкова многобройна и добре подготвена армия като византийската, те едва ли са били съвсем малобройна група.
Има и друго противоречие в тази теза - никой никога не е документирал присъствието на хора, наречени огури, в Азия. Нито китайските, нито индийските, нито иранските летописци ги споменават. Претенциите на някои теоретици, че експанзията на племена като хазари, алани, кимерийци, масагети, сармати и скити е всъщност тюркска експанзия е дълбоко невярно. Всички те са ранни индоевропейци според всички изследователи.
Иранска теория
Според иранската теория, която може да се каже, че е в противовес на тюркската, която определя прабългарите като малобройна група, претопена от славяните, прабългарите са представени като високоразвити арийци, които доминират не само като число, но и като степен на развитие над местното население, както романизирано, така и самото ромейско население на империята. Привържениците на тази теория причисляват прабългарите към тохарския или иранския народ, принадлежащ към иранската група на юеджите, скитите, сарматите, аланите, масагетите и бактрийците.
Теория за хуно-алтайски произход на старите българи
Според застъпниците на тази теза протобългарите са част от хунската група народи, които успяват да се отделят от хуно-аварските си роднини по времето на владетелите Гостун, Органа и окончателно при Кубрат и да създадат свое държавно обединение.
Самите хуни са неидентифициран напълно конгломерат от народностни групи, от които по-късно се обособяват авари, тюрки и татаро-монголи.
Съществува и европеидна група хуни, наречени бели хуни, които създават свое държавно обединение в Бактрия. Това прави тази теория много нееднозначна. Коз срещу тази теза е, че нито един хронист, живял през тази епоха в район близък до Китай, не споменава название българи, а хунският съюз е по-скоро огромно обединение на племена и народностни групи, превърнато в огромна протодържава за експанзията към Европа.
Протобългарите имат същата традиция като хуните да извършват изкуствена деформация върху черепа на малки деца, пристягайки главите им с превръзки от лен. Бръснатата глава с кичур на темето е характерна и за старите българи, но също и за други номади сред степите през ранните средни векове. Приликите в определени области на живота или в традициите се оказват недостатъчни за генерални изводи.
Теория за смесения произход
Има и друго схващане със свои застъпници. Те налагат виждането, че прабългарите не са еднородни в расово отношение. Смята се, че етносите в ареала на запад от река Волга се формират над две хиляди години и включват две основни групи от населението: индоевропейци и монголоиди. Сливането на тези две групи е сложен процес, довел до формиране на различни племенни обединения. Те се преливат едно в друго през цялото средновековие. Основен коз на тази теория е възстановката на черепа на боила Мостич, който има изразени монголоидни черти.
Автохонна теория
В последните години набира скорост и последователи теорията за местен произход на прабългарите, които мигрират към района на Азовско море и в по-късен период част от тях се връщат в старите си поселища. Предвид идентификациите на гетите, което е тракийско племе, и тяхната близка връзка с масагетите, които са близки с юеджите, а те на свой ред с утигурите, излиза, че тази теория изобщо не е за пренебрегване. Хипотезата има на своя страна солидна подкрепа от съвременни ДНК изследвания и антропологични проучвания.
Езикът на протобългарите
Един от основните стълбове на изследователите се отнася до езика, на който даден народ говори. Определянето на езика, на който са комуникирали старите българи, може да каже много неща за тях, но всичко около този въпрос отново е само в сферата на хипотезите.
Според някои от съвременните теории, езикът на прабългарите е между тюркски и монголски. Други лингвисти го определят като хуно-български. Смята се, че хуно-българският език се обособява през ІІІ - V век преди Христа. Хуните и прабългарите са говорели един и същи език според тази теория, но той е бил различен от езика на останалите варварски народи.
При идването на тюркските племена през VІ век до границите на Китай хуните и прабългарите вече не са там. Това се вижда от значителните граматични и лексикални различия между тюркски и езика на хуни и прабългари, което подкрепя теорията, че прабългарите са били отделени и в езиково отношение от останалите народи в районите, където се споменава, че са присъствали. Най-вероятно езикът на прабългарите е по-стар от езика на всички други, с които се търси прилика.
Коментари