Удивителният знак, известен като „! ”, произлиза от латинската дума за обозначаване на радост „Io” която се пишела, като буквата „I” се изписвала над буквата „о”.
За първи път удивителният знак се е появил в Катехизиса на Едуард Шести, който бил отпечатан в Лондон през 1553 година.
Маймунката, както е известен знакът „@”, най-вероятно се е появил като средновековно съкращение на латинския предлог „ad”, който означава „при” и „до”.
Има и друга хипотеза, според която през Средновековието търговците са използвали този символ за съкратено изписване на стандартна единица за обем, каквато е била амфората.
В испанския, португалския и френския език този символ означава ароба – стара испанска мярка за тежина, която е равна на 11, 502 килограма. Тя се е употребявала още през петнадесети век.
Октокорпът, както е известен диезът „#”, най-вероятно произлиза от средновековната картографска традиция. Тогава по този начин се обозначавали селата, около които има осем полета.
Точката със запетая за пръв път е въведена от италианския печатар Алдо Мануцио през петнадесети век. Той я използвал за разделяне на противоположни думи и независими части на сложни изречения.
Шекспир също използвал точка и запетая, когато създавал прочутите си сонети.
Знакът за процент произлиза от печатна грешка. Думата процент произлиза от латинската „pro centum”, което означава една стотна. ПРез 1685 година в Париж била издадена книгата „Ръководство по търговска аритметика” на Матие де ла Порт.
На едно място ставало въпрос за проценти, които тогава се изписвали като „cto”, съкратен от „cento”. Но един от печатарите сметнал, че това е дроб, и напечатал „%”.
Звездичката, известна и като астериск, е била въведена през втори век преди новата ера от античния филолог Аристофан Византийски за обозначение на нещо неясно.
