В южните части на Италия в регион Кампания се намира малко селище с едва около 2 хиляди жители, което е свързано с България. Това личи още по името - Челе ди Булгериа. Жителите му, както и тези от околните селища, са потомци на българите, доведени по тези места от най-малкия син на кан Кубрат - Алцек, известен още с имената Алциок и Алцего.
Какво знаем от историческите извори за най-малкия представител на управляващата династия Дуло?
Историята е твърде лаконична, когато говори за Алцек. Теофан Изповедник е византийският хронист, който ни информира, че Алцек е най-младият от синовете на Кубрат. Няма точни данни за годината на раждането му, но според изчисленията на историците той е роден някъде между 637 и 640 година. Предположенията идват от допусканата възможност Кубрат да е имал и дъщери, освен синовете си.
Шанс най-малкият от синовете да стане кан е била твърде малка и още към 665 година той тръгва към Панония с намерение да привлече местните българи и да промени управлението на Аварския каганат.
Известно е, че Алцек е управлявал най-християнизираните сред българите около крайморските райони. По тази причина не е добре приет сред аварите. Опитът му за бунт сред югозападните християни е неуспешен и това го принуждава да избяга в съседна Бавария. Баварският крал Дагоберт І първоначално го приел, но дал заповед българите да бъдат избити.
Около 6 хиляди българи изгубили живота си в клането в Бавария, за което свидетелстват откритите останки от днешните археолози. С малка група от около 700 човека Алцек се спасил като се прехвърлил в Италия. Той разчитал, че около Триест и Венеция живеят доста българи и ще намери подкрепа. Наистина хората му нараснали значително.
Алцек поискал и получил убежище при лангобардите. Историкът Павел Дякон свидетелства, че кралят на лангобардите Гримуалд І дал на Алцек титлата гасталд, което е равнозначно на феодал, който е васал на краля. Ненаселени по това време земи на североизток от Везувий станали новата родина на Алцековите българи.
Историческите хроники не дават повече сведения за съдбата на кан Алцек. Не е известно кога е починал. Вземайки средната продължителност на живота тогава, историците предполагат, че е бил жив до 687-690 година.
Все пак историята е благосклонна към предводителя на българите в Италия. Край италианския град Бояно е намерен гроб, който е обозначен с номер 33 в българския некропол. С научни аргументи италианските историци са доказали, че скелетът на близо двуметровия мъж е на кана, довел българите до Италия. Днес костите му се съхраняват в град Кампобасо.
