Малко се знае днес за произхода на аварите. Старите хроники и археологичните изследвания разкриват, че в епохата на Ранното Средновековие Аварският хаганат бил мощна сила, с която се съобразявали всички в Европа, а територията му се простирала от степите на на Каспийско море до земите на днешна Австрия и Италия.
Учените смятат днес, че аварите не били хомогенен етнос, а конфедерация от разнородни племена, състоящи се от руански, ефталитови и тюрко-огурски корени. Обединени в мощен съюз, те мигрирали от Понтийските степи (област, съответстваща на съвременни Украйна, Русия, Казахстан) в Централна Европа след падането на империята Роуран през 552 г. сл. Хр. пред ордите на огромния Тюркски хаганат.
Според теориите на историците владетелите на Роуран били монголи. Те се съюзили с белите хуни (за които се смята, че били тюрки, изостанали от ордите на хуните, нахлули в Европа сто години преди това), създавайки огромна орда. За да избягат от войските на Тюркския хаганат, те се отправили на Запад към Европа.
Мнозина историци са на друго мнение и смятат, че аварите са наследници на хуните, съдейки по техния начин на живот и по-специално на воюване и въоръжение. Аварите се заселили в сърцето на бившата Хунска империя – Панония, и почти незабавно започнали да завладяват.
Където и да истината, ясно е, че около 550 година аварите били в Европа. След като били наети от Византийската империя да спрат набезите на други племена в империята, техният хан Баян I (управляващ 562/565-602 г. сл. Хр.), се съюзил с ломбардите и заедно унищожили друга мощна за времето си държава – Царството на гепидите, намиращо се в Панония.
Това дало началото на Аварския хаганат, който в най-големия си разцвет обхващал земите, съответстващи на териториите на днешните Австрия, Унгария, Румъния, Сърбия, Хърватия, България и дори за кратко части от Турция.
През 568 г. сл. Хр. ломбардите напуснали Панония, отивайки към Италия. Това премахнало последните съперници за господство на север от Дунав и позволило на Баян I да разшири териториите си с относителна лекота и да създаде империя, съществувала до 805 година. Тогава била окончателно унищожена, а земите ѝ били покорени от България на хан Крум.
Баян I бил наследен от сина си (чието име не е известно), който се опитал да разшири империята на баща си. През 626 г. водел кампания срещу Константинопол, съюзявайки със сасанидите от Персия, в нападение на суша и море. Кампанията се оказала пълен провал и оцелелите авари се върнали в Панония.
Поражението било изключително тежко. В хаганата настъпила криза. Източните провинции, където живеели прабългарите, се вдигнали на бунт, довел до появата на Велика България на хан Кубрат. Аварите загубили всичките си източни земи.
Аварският хаганат никога не се възстановил след това. Започнали граждански войни за престола, а територията му започнала да намалява заради множеството неприятели около него.
Към 796 година Аварският хаганат бил бледа сянка на предишната си мощ. Тогава от запад нахлули франките на Карл Велики, които напълно разгромили аварите и завзели западните им земи. Няколко години по-късно българите, предвождани от хан Крум, нахлули от изток и през 805 година сложили край на аварското господство в Централна Европа.
Хрониките съобщават за отделни аварски общности, живели в Панония до Х век, но после те изчезнали от историческите анали.
Коментари