Историята на всеки древен народ се губи някъде в дълбините на времето и извеждането на истинската история на съществуването му е трудна и най-често непосилна задача. И все пак, когато става въпрос за началото, от където е тръгнал народът, винаги се започва от името му, по-точно от самоназванието му. Разкривайки названието, с което хората сами са наричали себе си като народ, е вярната стъпка към разкриване на генезиса на този народ.
По какъв начин, къде и кога това народностно име се е обособило, най-вероятно ще остане една от неразгаданите тайни, защото се е предавало векове наред от уста на уста, преди българите да започнат да оставят някакви писмени следи за себе си. Трудно ще бъде да се узнае коя е първоначалната форма на името ни, а без нейна помощ началният заложен смисъл, не може да бъде разбран.
Опити за извеждане на самоназванието на древните българи
В Анонимния хронограф от 354 година под гръцко влияние прабългарите са наречени Vulgares. Магнус Енодий през V- век ги нарича Bulgares. Захарий Ритор през в средата на същия век говори за тях като за бургаре, народ езически и варварски. Повечето византийски хронисти, от които черпим сведения, също ги определят като вулгари.
Има основание да се предполага, че самите древни българи са наричали себе си бургарар, а по-късно названието се е превърнало в булгарар, избистрило се до съвременно название на народа.
Начало на историята на прабългарския етнос според Именник на българските ханове
Макар да е доста неясен и пълен с условности, най-ценният документ за историята ни, познат като Именник на българските ханове, хвърля светлина върху времето, когато прабългарският етнос се обособява сред многобройните племена, появили се в резултат на смесването между останките на разбитите и прогонени хуни, алтайски, угро- фински и ирано-езични племена.
Около средата на ІІ век според Именника започва най-старият легендарен период, наречен Авитохол, по името на владетеля от рода Дуло, който управлявал 300 лунни години, или 291 слънчеви.
Периодът Авитохол приключва според този документ през 436 година, когато започва вторият легендарен период, свързан с митологичният владетел Ирник, живял 150 лунни или 146 слънчеви години. Той е наследен от наместника Гостун през 582 година от рода Ерми.
В преживените сътресения на първите стъпки на прабългарите като етнос пропадат всички исторически свидетелства. От предисторията на прабългарите остават само двете легендарни имена, които дават да се разбере, че до утвърждаването на рода Дуло като водеща династия има период на спояване и утвърждаване на българския конгломерат.
С имената на легендарните владетели се чертаят преломни моменти в битието на българския етнос. В сянката на тези две енигматични фигури се губят имената на действителни вождове, властвали над прабългарите от средата на ІІ до осемдесетте години на VІ век.
Друг важен въпрос е какъв е бил статуса на този етнос в началото на неговия исторически път.
Степният характер на културата им говори много по този въпрос. Степите югозападно от планината Алтай около езерото Балхаш са идеалното място, което отговаря на тези първи стъпки в живота на прабългарите. Този район е добър заради изобилната паша и достатъчно дивеч, както и на сладка вода, необходима за отглеждане на табуни коне и добитък.
Когато тревата прегори през лятото, планинските пасища по Алтай и Тян Шан дават нужната храна за добитъка.
От древни времена районът е благодатен за отглеждането на просо, а наред с месото, тази култура е широко използвана от прабългарите. Просото, наред с овеса, който е храна за животните, навярно са привлекли освен останките от хунски племена и някои алански и така допринасят за образуването на нов народ.
Езерото Балхаш позволява да се култивира лен. С влиянието и на аланите се развиват занаяти, а самите алани пък усъвършенстват скотовъдство, лов и бойни техники.
Тези процеси са съпроводени от движение на новосъздадения етнически прабългарски елемент, който се придвижва от областта Туран в Средна Азия на запад. Там е Европа, която е крайната цел на тази глава от Великото преселение на народите.
Никой не може с положителност да каже къде са били прабългарите през последните 2 десетилетия на ІV и началото на V век, но в началото на V столетие те вече са се установили в Приазовския край, преминавайки Кавказкия хребет.
Тогава завършва легендарният период Авитохол, който е най-старата епоха, за която има писмени сведения. Това е времето, когато прабългарите се създават като етнос и след поредици от тежки изпитания, закалили волята им за живот, се установяват в Приазовието, за да утвърдят те само името си, но и създадените вече народностни добродетели.
Оттам нататък историята е много по-ласкава и оставя редица точни исторически данни с имената на първия обединител на прабългарския елемент - Кубрат, идването на сина му Аспарух в земите край долното течение на Дунав и трайното установяване по тези места, съпътствано с утвърждаване на Първата българска държава на Балканите.
Любопитни факти за прабългарския етнос
Кога българите избират Балканите за своя родина според средновековните българи? В оригинала на хрониката, създадена от византиеца Константин Манасий се разказват най-важните световни събития, случили се от сътворението на света до ХІІ век. В превода на тази творба на български са добавени най-важните събития от нашата история.
Там се разказва как по времето на император Анастасий българите преминали Дунав при Бдин (Видин) и започнали да се заселват в днешните български земи. Това станало между 491 и 518 година. През средните векове нашите предци смятали, че точно по време на управлението на Анастасий българите избрали Балканите за своя родина.
Колко са били българите на Аспарух?
Въпросът колко са били българите на Аспарух, е представлявал предмет на дебати дълго време. Извън легендите за малобройната група, разбила римските легиони, водени от император Константин ІV Погонат, стои разумно предполагана цифра, която може да отговори и на други въпроси.
Срещу 60- хилядна армия и 20-хиляден флот е стояла със сигурност реална заплаха, за да се отдели подобен ресурс. Вероятно Аспарух е имал и друга армия, която да воюва с хазарите, които вече са успели да подчинят тази част от народа, която е останала в старите земи в Приазовието, река Кубан и Кримския полуостров.
Друга част е трябвало да пази границите от аварите. Това означава, че армията му трябва да е била от 100-120 хиляди конници, атакава армия може да бъде поддържана само от население, надхвърлящо 1 милион човека.
Какво мислели древните за произход на българите?
Библията извежда потеклото на всички народи от семейството на Ной. Според древния текст българите са потомци на най-големия син на Ной, който се казвал Сим. Синът на същия Сим, който носил името Зиези, бил човекът, от който тръгнал българският род. През 334 година римляните вече знаели за българите и дори говорели за техния произход от внука на Ной. 150 години по-късно българският етнос е един от най-значителните в Европа.
