Древен Рим е една от водещите цивилизации на античния свят. Решаващата му роля върху развитието на световната история е безспорна. От римската цивилизация светът днес полза много наследства - републиката, римското право, архитектурни и литературни образци и дори в ежедневието се усеща отзвукът на римското наследство.
Имперският период на Рим е време на най-големи териториални придобивки, както и на подем в много аспекти на обществения и културния живот. Християнството като религия се ражда и налага в Римската империя.
През 375 година в Европа нахлуват хуните. Започва Великото преселение на народите, което променя картата на тогавашния свят.
След смъртта на император Теодосий І през 395 година империята окончателно е поделена между синовете му - Аркадий и Флавий Хонорий. Римската империя не за първи път е поделяна, но сега това става окончателно и завинаги. Обособяват се Западна и Източна Римска империя, които имат различен живот и историческа съдба.
Западната Римска империя отслабва и през 476 година окончателно престава да съществува.
През 395 година обаче се ражда Източната Римска империя, наречена Византия и тя продължава да живее още почти 1000 години, като бележи своите възходи и падения, преди да изчезне на свой ред под ударите на Османската империя. Нейният път обаче е толкова славен, че не може да бъде пренебрегван дори векове след като спира да съществува.
Създаване на Източната Римска империя, наречена Византия
Източната Римска империя живее своите славни времена от 395 до 1453 година. Тя е наследник едновременно на Римската империя и на Древна Гърция.
През 395 година синът на Теодосий І - Аркадий получава Източната част на огромната империя на баща си със столица Константинопол. По-късно започнали да наричат държавата Византия.
Жителите на империята наричат себе си ромеи, тоест римляни. Те се отличават от жителите на западната част по това, че изповядват източното православие, говорят гръцки, а не латински език.
През тези повече от 10 века съществуване границите на Източната Римска империя се променят многократно. При най-голямото си териториално разширение империята се простира в Мала Азия, Балканския полуостров, Сирия, Палестина, части от Армения и Месопотамия, Египет, Северна Африка, части от Испания. В най-тежките си моменти тя заема само столицата и околностите на Константиновия град.
В продължение на векове Византия е най-мощната и влиятелна сила в Европа и Близкия изток. Тя съхранява достиженията на античната литература и култура, доразвива римското право, създава стилове в изкуството и оказва влияние върху културата на повечето европейски държави.
Устройство на Източната Римска империя
Първият период от развитие на Източната Римска империя - от 395 до 659 година се смята за възходящ за развитието на държавата. Тогава се гради обликът на империята, който после е така познат на близки и далечни народи. Територията на империята обхваща 700 хиляди квадратни километра. Тя включва Мала Азия, островите на Егейско море, Египет, Палестина, част от Арабския полуостров, от Армения и Месопотамия. Етническият състав на населението е много разнообразен.
Императорът, който стои начело на държавата, съсредоточава в ръцете си голяма власт. Той създава закони, ръководи армията, има решаваща последна дума във взимането на решения. Длъжността му първоначално е решено да бъде изборна, но постепенно става наследствена.
Друг важен орган е сенатът. С времето сенатът все повече губи влияние за сметка на това на императора. За да се ръководи толкова голяма държава, необходим е силен управленски център. Това е столицата Константинопол, където е дворецът на императора и всички сановници.
Първостепенна роля сред тях има префектът на града. Той осигурява реда, благоустрояването и снабдяването с необходимите продоволствия. Изпълнява и роля на висш съдия.
Магистърът на официите ръководи вътрешната политика, приема и изслушва пратеничества от други земи. Под негов надзор е и императорската канцелария.
Квестор в империята става добър юрист, който създава законите, подписани после от императора.
Сред управленческите структури има и двама военни. Главнокомандващият пехотата и главнокомандващият конницата са важни фигури с оглед на непрекъснатите войни, които води империята във всички точки на света.
Напрегнатата външна политика и многобройните войни изискват наличие на огромна армия. Част от войниците са професионални. Те служат 24 години, после получават някаква сума, а мястото им се заема от синовете им. Други са наемници, набирани между варварските народи или съюзници, наричани федерати. Съществуват и доброволци. Империята извършва и насилствена мобилизация при нужда. Войсковите части са разположени по границите на империята или във вътрешността.
Развитие на Източната Римска империя
В културно отношение Източната Римска империя далече изпреварва останалите народи. Тя се явява естествен продължител на културните традиции на античността и пази нейните достижения във всички науки, като ги доразвива и обогатява. Общообразователни училища и висши школи има на много места в империята, като в столицата са най-изтъкнатите от тях.
През първите години на Византия има както външни, така и вътрешни конфликти. Варварите пресичат границите на империята през V век. Вандалите нахлуват в Рим през 455 година, визиготите през 409 година, а хуните атакуват самия Константинопол и само чумата им пречи да го завземат.
Наред с външната заплаха от завоевателите има и вътрешни конфликти, които разтърсват устоите на Източната Римска империя. Различни ереси предизвикват ожесточени спорове и гонения. И докато в началото споровете са чисто религиозни, с течение на времето стават политически.
Особено знаков е подемът на Византия при император Юстиниан І (526-565 година). Прочути дворцови сгради, архитектурни комплекси, църкви, Хиподрумът са все шедьоври от времето на Юстиниан. Създаден и е сборник от действащи закони, които са систематизирани. Кодексът на Юстиниан става основа за европейското законодателство.
Най-значително изпитание по времето на императора е въстанието Ника, предизвикано от злоупотребите на висши съновници на императора. Този значителен бунт струва живота на 30 хиляди граждани на Константинопол.
Запомнящо се е управлението и на император Ираклий (610-640 година), който разбива арабите, справя се хазарите, славяните, персите и българските нападения. Той създава нова военна организация - тема. Постепенно цялата организация на държавата се подчинява на този принцип. Той създава съсловието на стратиотите, които са основната войскова единица в империята.
От средата на VІІ век историята на Източната Римска империя влиза в нов етап. Тя вече не е световна империя, а държава с ядро в Мала Азия и южните части на Балканите. След загубата на Сирия, Палестина, Египет и Месопотамия империята губи ориенталския си облик и става подчертано европейска с преобладаващо гръцко влияние.
Променя се и етническият състав на империята. Славяни, арменци и евреи се настаняват в големите градове. Поданиците се наричат не само ромеи, но и гърци. Гръцкият език е официален държавен език. Владетелят вече се нарича само василевс.
Със загубата на все повече земи започва бавният упадък на империята. Той е основно икономически, но това се отразява и в строителството, архитектурата и изкуството.
Продължават обаче вътрешните конфликти. Най-значителен от тях е иконоборството, който бива решаван от няколко императори. То продължава до бунта на Тома Славянина и обединяването на иконоборци и иконопоклонници.
Времето от около 400 години до 1453 година е време на упадък, загуба на територии, вътрешни разногласия и борби за власт, с които империята не успява да се справи. Кръстоносците нанасят решителен удар на империята и я раздробяват на части, което е предвестник на нейния край.
Той идва през 1453 година, когато след 2-годишна подготовка османският завоевател Мехмед ІІ обсажда Константинопол. Градът е превзет, а последният император Константин ХІ Палеолог загива в битката за града.
Турците подлагат столицата на тридневен грабеж и превръщат нейният бисер - църквата Света София в джамия.
Краят на Източната Римска империя е окончателен, но остава нейният принос към религията, изкуствата, архитектурата, изкуствата и политическата мисъл. Те са наследство за целия свят.
Коментари