Самарското знамето е бойно знаме, един от най-важните символи на въоръжените сили на България. Платното, избродирано от монахините от Иверския женски манастир, е дарено от жителите на гр. Самара, Русия, на българското опълчение по време на руско-турската война.
Самарското знаме е трицветен флаг от 1.85 х 1.90 метра, изработен от копринен плат от червен, бял и син цвят, разположени в този ред отгоре надолу. В центъра на паното има изображения на Богородица и Кирил и Методий в златен кръст, извезани по рисунка на петербургския художник Николай Симаков.
Сребърният връх на дръжката на флага е направен във византийски стил по скица на граф Рошфор. Към нея са прикрепени 3 ленти с надписи:
- синя с надпис Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его;
- червена с надпис Самара-българския народ, 1876;
- бяла.
Знамето е представено на българското опълчение край град Плоещ на 18 май 1877 година. Делегацията от град Самара е оглавена от Ефим Кожевников и Пьотър Алабин. След това е прехвърлено на Знаменната група на 3-та Опълченска дружина. Опълчението се бие със Самарското знаме в битките за Стара Загора и Нова Загора, за Шипка и Шейново.
За първи път то се прочува в битката при Стара Загора. Там загиват трима знаменосци - унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Подполковник Павел Калитин успява с цената на живота си да спаси знамето от плен. След това е изнесено от бойното поле след жесток ръкопашен бой на групата унтерофицер Тома Тимофеев, осетинец Н. Караев-Дудар, опълченци Н. Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Н.Кръстев и др.
Първо знамето се пази в Радомир, където до демобилизацията се намира 3-та Опълченска дружина. След демобилизацията последният знаменосец Никола Павлов Корчев се премества от Радомир във Варна, където живее до края на живота си. През 1881 г. знамето е транспортирано до Царския дворец в София (сега Национална художествена галерия), където се съхранява до 1946 година. Сега прочутото Самарско знаме се съхранява в Националния военноисторически музей на България в отделна стая със специални условия и под строга охрана.
Самарското знаме е единственото знаме, наградено с орден За храброст на Република България, което по-късно е поставено в украсения връх на дръжката на знамето. Това става на юбилейното честване на третата годишнина от битките при Стара Загора на 19.07.1880 г.
Съвременните знамена на Самарска област и град Самара в Русия, одобрени през 1998 г., вземат за основа Самарското знаме.
Първите копия на знамето са направени през 1958 година. Едно от тях е прехвърлено в Централния военен музей на СССР, а другото остава в България. По-късно са направени още копия - през 1978 г. в работилницата на Михаил Малецки, през 1981 г. точно копие на знамето е подарено от българите на град Куйбишев. Сега то се съхранява в Музея за история на войските на Волжкия военен окръг в Самара.
Друго копие е избродирано за Националния военноисторически музей на България през 2006 г. от послушници на манастира Покров на Света Богородица. Президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие през 2004 г. на Зографския манастир.
На 11 август 2008 г. депутатът от Народното събрание на България Евгений Жеков и заместник-кметът на Стара Загора Мария Динева носят в Самарска област копие на знамето, направено от един от най-известните български художници - Димо Генов. Българската делегация предава знамето на Иверския манастир.
През 2016 г. копие е дарено от Московската обществена културна фондация на Самарския регионален исторически музей. П. В. Алабин.
Вижте още легендата за българското знаме.
Коментари