След 660 година под напора на хазарските нашествия Стара Велика България на Кубрат търпи разпад. Двама от синовете му - Аспарух и Кубер тръгват на запад. Знаем всичко по обясними причини за събитията около Аспарух, но каква съдба сподиря кан Кубер по пътя към търсене на нова земя за хората му?
Според хронистите Теофан и Никифор кан Кубер е четвъртият син на Кубрат и член на рода Дуло. Той пристига в областта Панония, която е бивша римска провинция около Срем. В Панония той временно става васал на Аварския хаган. Управител е на населяващите териториите с център град Сириум, който днес се нарича Митровица.
Кан Кубер, начело на своите прабългари прави опит за преврат, за да завземе централната власт, но не успява, макар да е подкрепен и от славянски племена, както и от византийски пленници при аварите. Неуспехът го принуждава да напусне областта и да поеме в южна посока към византийските земи.
Аварите ги преследват и Кубер е принуден да води 6 битки с тях. Побеждава ги във всички, благодарение на своите военачалници Мавър и Терасий. Останали са печати, които свидетелстват за тези събития.
По това време Кубер сключва договор с византийския император Константин ІV Погонат за заселване в близост до Солун. През 679 година основната част от Куберовите прабългари се заселва в Керемисийското поле, което се намира между днешните градове Битоля и Прилеп. Областта е наричана във византийските хроники България, а народът българи. По-късно се изписва като Берзилия според името на българското племе берсили.
Куберовите и Аспаруховите българи са родствени народи, за което се споменава в надписа при Мадара. В него владетелят Тервел споменава за своите чичовци там. По времето на Тервел роднинските връзки между населението на Дунавска България и на живеещите в района на Македония са запазени.
Със заселването на района Кубер започва възстановяването на разрушените от нашествията на варварите римски и византийски селища. Археологическите разкопки и древни хроники дават сведения за неговата дейност.
По време на нападенията на варварите през ІІІ- ІV и особено през VІ век ромейското население напуска селищата си и се мести в Солун, Константинопол и Анатолия. Славянските племена също подминават руините и продължават на юг.
Така Куберовите българи се оказват единствени заселници по тези места, за което свидетелстват намерени артефакти от присъствието им там. По-късно Кубер завзема и земи в днешна Албания до Корча, но опитът за основаване на държава в близост до Солун се оказва неуспешен. Някои от българите на Кубер се преселват в земите около Струма и в Родопите.
Кан Крум се смята за потомък на рода на Кубер и при Пресиян земите на Куберовите българи са присъединени към българската държава. По-късно наследниците на Кубер вземат страната на най-големия син на Симеон І срещу брат му Петър и са принудени отново да потеглят на път, този път към областите около Адриатическо море.
Коментари