Преди около 2000 години най-силната държава в западния свят - Римската империя, си поставила за цел да завладее земите от двете страни на Балкана и да достигне Черно море. Това е част от плановете на световните господари по това време за завземане на нови територии, след като вече са покорили Македония и Ахая.
Първата инвазия е на пълководеца Марк Лукул, който превзема гръцките понтийски градове. Аполония Понтика, днешен Созопол, оказал най-яростна съпротива, затова е напълно сринат, а статуята на бог Аполон била отнесена в Рим. Това се случило около 72-71 година преди новата ера.
През 29-28 година преди Христа пълководецът Марк Лициний Крас предприел два похода на Балканите. При първия поставил под властта на Рим племената, населяващи десния бряг на Дунава, а втория път се насочил на юг от Стара планина и нанесъл тежко поражение на тракийските племена. Така през 12-та година след Христа римляните основали провинция Мизия, а през 45-та година - провинция Тракия, на териториите на траките.
Владетелите на света веднага започнали мащабна дейност в новите си завоевания. Най-важната част от дейността им било строителството на пътища за военни и стопански нужди. Пътните артерии трябвало да осигуряват връзка с главните пътища на империята, както и да свързват големите градове на новите римски провинции, които били двигател на стопанския и военен живот в присъединените към Рим територии.
Римляните действали по една и съща схема навсякъде, където установявали своето господство. Те укрепявали и разширявали най-удобните градове, които вече били създадени, или съграждали напълно нови градове с оглед на своите нужди, най-често на мястото на стари селища.
Настанявайки се в Мизия и Тракия, римляните заварили големи и добре развити тракийски селища, в които били предприети значителни строителни дейности, и в тези населени места били създадени условия за живот, каквито имало в големите градове на империята другаде. Възникнали и нови големи римски градове, най-вече на места, където имало римски военни лагери. Тези градове били построени основно заради военни нужди.
Ето някои от най-големите градове от римско време - новопостроени, и стари тракийски селища, които се радвали на разцвет през римската епоха - Тримонциум (днешен Пловдив), Сердика (София), Улпия Ескус (град до село Гиген, община Плевен), Нове (град до днешен Свищов), Анхиало (днешния град Поморие), Рациария (до днешното село Арчар), Никополис ад Иструм ( близо до Велико Търново), Кабиле (до днешния град Ямбол), Диоклецианополис (до днешния град Хисаря) и други. Ще представим някои от тях.
Тримонциум
Безспорно с най-голяма слава в римската епоха се ползвал Тримонциум (днешен Пловдив), който бил център и столица на римската провинция Тракия. Дълго преди да дойдат римляните, още по времето на Троя, около 6000 години преди новата ера възникнало древно селище. Смята се, че името му е било Кендрисос, на името на главното божество Аполон Кендрисос. Около 1200 години преди Христа траките построили свое укрепено селище с името Евмолпия. По-късно бащата на Александър Македонски - Филип, го покорил и нарекъл на свое име- Филипополис. Когато траките си върнали града, започнали да го наричат Пулпудева. Марк Лукул го превзел за кратко през 72 година преди новата ера, а през 46 година след Христа градът окончателно влязъл в състава на римската империя. Наречен е Тримонциум (Трихълмие) от римляните, но е по-известен като Филипополис. Това е най-големият, блестящ и красив град, който е бил метрополия (столица) на провинция Тракия.
Освен красотата римляните оценили стратегическото положение на града, през който преминавал главният военен път на Балканите - Виа Милитарис. Римляните започнали епохално строителство в града. Построили обществени сгради, храмове, съкровищница, бани, одеон, театри, голям стадион. Градът се разраснал и надхвърлил много първоначалните си размери. Старите крепостни стени били построени отново, а през 172 година император Марк Аврелий издигнал още една крепостна стена, която опасвала разширения град. Канализацията и водоснабдителната система са били най-добрите от това време. Много римски строежи са разкрити и продължават да се разкриват и днес. Те създават картината на един голям, укрепен и богат римски град.
Сердика
На мястото на много старо селище още от времето на неолита, известно с името Сердика, през римската епоха израснал голям и забележителен град благодарение на факта, че селището е било на пътя на Виа Милитарис.
Римляните завзели Сердика през 29 година след Христа, а император Марк Улпий Траян го превърнал след 106 година от новата ера в център на римски административен район. Постепенно градът се разраснал, бил е построен амфитеатър, както и сгради за администрацията и други обществени постройки. Император Аврелиан, за когото се предполага, че е роден в Сердика, разширил града и построил нова крепостна стена. При император Константин Велики градът станал център на епископ и тук е свикан важен събор. Римските историци определили града като голям и прочут.
Нове
Нове е римски град, построен заради лагер на римските легиони на брега на река Дунав, близо до днешния град Свищов.
Основите на лагера са поставени през 45 година след Христа от император Клавдий. Намира се върху старо тракийско селище.
Най-напред за лагера са били отделени 17 хектара площ, но по-късно са добавени още 10 хектара. Лагерът имал форма на правоъгълник и бил обграден с крепостна стена, с по една врата на всяка от стените. В крепостта се намирали щабът на легиона, военната болница, банята, казармите и други сгради за военни нужди.
Извън крепостните стени се намирало цивилно селище. То постепенно се разраствало и през V и VІ век вече било център на епископ. Имало е цял комплекс с голяма и малка базилика, огромна баня и великолепна сграда за поклонниците на мъченика свети Лупус, местен светец. Нове е бил широко известен град в римско време и е посещаван от много императори.
Днес са останали само останките на този град, който е изключително добре проучен и е обявен за паметник с национално значение.
Анхиало
Римските писмени паметници съобщават, че Анхиало се е появил благодарение на друга колония на Черно море, която била гръцка - Аполония (днешен Созопол). Новият град трябвало да отговаря на търговските нужди на Аполония и затова мястото му е подбрано много внимателно. Двата града се намират на северния и южния бряг на Бургаския залив и така се е контролирала търговията по целия залив.
След като римляните завземат града, той бележи истински разцвет. Лично император Траян нарежда да се построи нов град. Този град е предвиден като център за романизиране на тази част от Черноморския регион и като съперник на гръцкото влияние. Римляните постепенно превръщат Анхиало в голям и богат град, който съперничел дори на Филипополис.
В крепостните стени влизали 60 хектара площ. При разкопките на старото римско селище е направено важно откритие - строежът на улиците се отличават от всички познати римски строежи у нас. Положени са носещи зидове, вкопани в земята, върху които са поставени големи плочи, за да се улесни придвижването по нестабилния пясъчен терен. Откритията показват, че е имало величествени частни сгради, както и богат храм, свидетелстващи, че в това богато селище е кипял оживен обществен и религиозен живот.
Диоклецианополис
Градът носи името на своя основател - император Диоклециан (284-305 г). Намира се близо до днешния град Хисаря.
През І век най-напред се появило селище около пътна станция между Филопополис и Ескус. Селището притежавало природно богатство, много ценено от римляните - минерални извори. Древните обитатели на Вечния град добре познавали лечебната сила на минералната вода и на такива места строели бани, терми, както и светилища на своите богове-лечители. Наличието на минерални извори на това място превърнало бързо селището в един от най-големите курортни центрове на Римската империя.
Градът се простирал на 300 хектара площ и бил трети по големина след Филопополис и Августа Траяна. Той бил опасан със здрава крепостна стена, разполагал с канализация и водопровод. Най-важни били термите, от които са разкрити четири броя, но вероятно са били много повече. Термите са имали подово отопление и басейни, богата вътрешна украса от мрамор, статуи, колони, цветни мозайки и фонтани. Курортното селище е посещавано от императори и знатни римляни.
В града римляните построили амфитеатър, а богати търговци издигнали истински дворци. Животът в този голям курортен център никога не замирал.
Коментари